сряда, 28 май 2014 г.

Топля се (с) ,,На Изток от Запада'' на Мирослав Пенков

        Аа
        Бб
        Вв
        Повтарям си буквите и завързвам за върха на пръстите си думи, които никога да не забравя. Сънувам на английски, чета на немски, спелувам италиански, ям по индийски, а крещя съвсем безезично и безгласно.
        Физически съм някъде в сърцето на Европа. Ритам го всеки ден с непокорните си крака, скачам на въже по нервите му, а то ми праща вълни от недоволство.
        Не минава ден, в който да не поемам към България. Не минава ден, в който мислено не оставам в чужбина.
        Разкъсана съм между няколко култури, а тъмните ми очи  съвсем не играят ролята на свързващ мост. Но като си дойда (?) ще имам истории.
      
Някои разкази... по буквата ще ги познае човек. Те лъхат на топлина още преди да разгърнете страниците им, побутват към огнище и започват да се редят. ,,На Изток от Запада‘‘  от Мирослав Пенков (изд. ,,Сиела‘‘) събира в себе си едни такива разкази - неочаквано български, неочаквано лишени от шовинизъм, неочаквано грабващи.
        ,,Македонja“ – първата от осемте истории - започва с една вече стара двойка, чакаща края в старчески дом, възвърнала виталност изпод прахта на една стара епистоларна любов. Някъде из броденията из миналото ежедневно тъжното те сграбчва далеч по-драматично, отколкото е нормално. И се превръщаш в хайдутин с хартиено бесило на шията. 
      Следват ,,Как купихме Ленин‘‘ и ,,На Изток от Запада‘‘. Вероятно само от тези три малки бижута бихте разбрали, че няма да изкорените този сборник от себе си. Сладкогорчивост подсигуряват ,,Снимка с Юки'', ,,Крадци на кръстове''. Пенков по един обаятелен начин жонглира с комичното и трагичното, така че с прости движения да забие иглички в сърцето на читателя. Столетия българска история се разказват от хора за хора. И всичко е човешко, твърде човешко. Съвсем не мога да си обясня дали бакалавърът по психология, магистърът по творческо писане или просто обичта към живота, към корените и към светлото са причината един автор да съумее така да разгърне пред погледа си толкова сюжетни линии и толкова човешки обрати. Но думите увисват по тялото и тихичко призвъняват, напомняйки за посоките.
        Панаирът наближава. Макар и издадена отдавна, книгата определено трябва да полети към библиотеката ви, ако вече не е кацнала там. Просто ей така, за българщината.

        И аз си ида. ,,На изток от запада‘‘.



0 коментара:

Публикуване на коментар