вторник, 3 юни 2014 г.

Представям си...Пролетен базар на книгата 2014

        Започна се. В сърцето ми се разбива носталгия. Гриза си ноктите. Скубя си косите и цъкам през пет минути бутона Refresh във ФБ. А знам, че е едва девет.
        Пролетният панаир на книгата, провеждащ се всяка година в НДК, е нещо, което всеки трябва да си причини. Дори и отдалеч.
Тази година няма да мога да тичам напред-назад на щанда на ИК ,,Колибри‘‘ поради делящите ме от България два месеца немско попечителство над главицата ми, а съвсем не преувеличавам, че книжното ми ,,хоби‘‘ е единственото, което подбутва носталгията в мен на моменти.
        Същевременно Книговодители навярно е имало и ще има. Въпреки това от всичко, което наблюдавах през последните два панаира, понякога човек просто минава, надишва се с обстановка, но се чувства изгубен. ,,Не зная конкретното име.‘‘, ,,Препоръчайте ми нещо‘‘ са реплики, които често се чуват и в зависимост от начина на поднасяне могат да предизвикат както радост, така тих ужас у работещите книжни люде.
        Затова ви предлагам мислено да се впуснем в обиколка на Панаира, който тази година ще бъде (по изклюение за пролетен базар) на цели три етажа.
        Затварям очи. Едно, две, три...
        За мен е рано сутрин, към девет. Отправям се към НДК, спирам се до близкото павилионче, за да си взема кафе в пластмасова чашка – класиката на Панаира. Както винаги не съм си взела достатъчно храна и вода, а и за тях никога не ми остава време, така че съм сигурна, че набързо ще сваля натрупаните излишни килограми и ще стегна мускулатурата.
        Охраната на вратата, усмихнат господин на средна възраст, ми кима доброжелателно. Усмихвам му се и се отправям към асансьора. Щанд №207. ,,Колибри‘‘ още миналата година завоюваха огромен щанд, който събра погледите на посетителите. Махам пластмасовия стол, ухилвам се на колежката Жана, която, естествено, ранобудно ме е изпреварила и почвам да й дърдоря. Чувството за гордост започва да ме изпълва, когато докосвам книжните тела на заглавия като ,,Поправките‘‘ на Франзен, ,,Стогодишният старец, който скочи през прозореца‘‘, ,,Кланица 5‘‘ на Вонегът, ,,Проглеждане‘‘ на Сарамаго, ,,Нашите предци‘‘ и ,,Американски лекции'' на Калвино и т.н., и т.н.
        После се стига до последно издадените ,,Хладнокръвно‘‘ на Труман Капоти‘‘, ,,Цветница‘‘ от Кърт Вонегът И – голямо ,,и‘‘ – биографията на Ромен Гари, която ме накара да викам: ,,Колибри, твоя съм.‘‘ .
 Естествено не мога да пропусна и моята прекрасна Амели Нотомб и ,,Да убиеш бащата‘‘, но това е книга само за ценители (поглеждам корицата с умиление‘‘, както и  ,,Героите умират‘‘, фантастика, разтуптяла дори сериозните сърца. Е, добре, може и да я разтворя.
Бърз преглед на книгите, които ще препоръчвам цял ден.


 ,,Полулош‘‘ ще бъде вероятно книгата на този Панаир от страна на ,,Колибри''. Затова щателно приготвям бройките. Светльо Желев (,,Литературен гид“) ще окупира мястото около книгата,  ще чаровничи, но аз съм твърдо решена да го бия по продажби. Дали не е по-мъдро да ни доставят още бройки?

Прекрасната Мила Ташева от ,,Жанет 45‘‘ ми маха от щанд №206. Естествено, че когато ме няма, приятел ще е разположен точно, точно до мен. Бих изпуснала една звучна псувня, но цензурата и доброто възпитание не позволяват (май?). Та, при ,,Жанет 45‘‘ списъкът е толкова дълъг, колкото е може би при ,,Колибри‘‘. Естествено, че ще водя състезание кой ще продаде повече, но истината е, че половината от последно прочетените ми книги са техни (нарочно ли го правят?):
,,Птичият събор‘‘ е т.нар. шедийовър на щанда, но не подминавайте ,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ на Леонардо Падура, ‚,Куклената къща‘‘ на Туве Янсон, ,,Изведнъжна вратата се чука‘‘ на Етгар Керет, както и стихосбирките ,,Шепа лъскави череши‘‘, ,,Ние според мансардата‘‘. ,,Философия и две врабчета‘‘. Какво ли още готвят смелите Жанетци? След Юдженидис и Русков...висока им е летвата, но Мила хитро ми се подсмихва.
Денят започва. Покрай мен минават хора с книги, а при някои феноменът се разраства в книги с хора. Торбички от различни щандове ме изкушават. По някое време след края на смяната ми, ще пожелая успех на колегите Данчо и Галя и ще се надявам утре да ги видя оживели след следобедна смяна.
(Предупреждавам: съботите и следобедите винаги са лудост. Но през делниците разговорите с клиенти са като среща със стари приятели; тогава хората не се бутат, има свободно пространство и единственото, което изпитва човек е наслаждение дори от съзерцанието на щанда).
Обиколка, за да пръсна парите, които още не съм спечелила (моят съвет като читател, естествено, е да не бързате да купувате преди да сте довършили обиколката, издателите са тези, които трябва да направят достатъчно впечатление, че да се върнете при тях и да кажете ,,Е, убедихте ме.‘‘):

Вече знам коя ще е първата ми спирка. Винаги на Панаир първо търся ,,Леге артис‘‘, щанд №341. За тази пролет те направо изстреляха ,,Лиричните клоуни‘‘ на моя фаворит Ромен Гари.  


След това съвсем набързо притичвам да издиря къде са се скрили ,,Панорама‘‘. Малко, но с класа. Емануил Видински от сега да ми е запазил бройка на ,,Лудата седморка‘‘ от Роберто Арлт, за която ще ви споделя в следващия ми текст тук. Достоевски, Хамсун и Борхес по аржентинскому - е, няма как да не ми хареса.
Ако обичате висока литература, за която никой не ви говори, при тях ще намерите неща, от които ще ви се прище да се попитате къде сте живели досега. Обърнете внимание на Щикс. И слушайте Емо. Той ще ви прочете като отворена книга и ще ви каже какво ще погали душата ви.

Времето ми изтича, мислите ми се пилеят. Тичам към ,,Алтера‘‘, щанд №101, откъдето искам да грабна ,,Енигма‘‘, за която чух толкова хвалби, че е време да спра да бъда упорито тригодишно дете, да тропам с крак и да я разгърна.
Все пак, ако сте се спрели пред ,,Алтера‘‘, аз винаги бих ви препоръчала ,,Сомнамбулите‘‘ на Херман Брох. Това е Книгата.







На тръгване отивам до приятелите от ,,Изток-Запад‘‘. Щанд 337. Ухилвам се на Еми, която е изплезила език от умора поради неспирните тълпи. Но тя вече знае какво искам. ,,Големите надежди‘‘ на Дикенс и ,,Царицата на прокълнатите‘‘ на Ан Райс чинно се приземяват на плещите ми.

Остава ми само да мина през ,,Сиела‘‘
за ,,Врагът‘‘ на Ремарк, щанд №331;
 ,,Хермес‘‘ за ,,Луна  и грош‘‘ на Съмърсет Моъм;
 ,,Дамян Янков‘‘ (щанд 110) за ,,Весели разкази‘‘ на О‘Хенри;
 
както и издателство ,,Труд‘‘ (щанд 308), за да се довърша с Базил Харт и ,,История на Първата световна война‘‘.




Неизбежно се спирам при Христо Блажев и Благой Иванов от ,,Deja book’’. Слушам ги как изтърсват шега след шега и се чудя какво ли са пили преди да дойдат на работа. ,,Дивата природа‘‘ на Белослава Димитрова тук е мой личен фаворит. Грабвам я и им пожелавам ,,До утре, момчета.‘‘.
        Едвам ходя, а това са само най-новите заглавия и не съм обиколила и половината НДК. Издателствата тази година са се постарали повече от очакваното и със сигурност ще намерите поне пет заглавия, които ще искате да прегърнете.
Хайде, мислено поемам към вкъщи, четене ме чака, а пък утре следобедно би трябвало да се усмихвам на читатели и книги.
Моля ви както дете се моли за играчка, отидете, усмихнете се и вие на колегите ми. Бъдете учтиви и се оставете на техния професионализъм (с известна доза критичност). Аз мислено летя натам.
Ех... мечти.











        

0 коментара:

Публикуване на коментар