Морско с ,,Лятна детективска история с таралеж'' от Деян Копчев

         Не мога да не призная, че аз старателно диря драмата. Такава ми е природата – нахално да ровичкам в раната, да посипвам малко пясък върху й в безуспешни опити да се приземя обратно към реалността.

         В такива моменти мозъкът ми е портокал с часовников механизъм. Никога не знам какво ще изскочи. А грапавостта му стърже черепната ми кутия така невъзмутимо, че дори душата ми желае да избяга.

         Все пак има моменти, в които решавам да напусна висшите пилотажи на сериозността и лутанията из емоционални черни дупки. Тогава ми се ще да се скрия под масата от цялата мен, да полирам себе си, да бъда гладка като ненадраскано огледало.

       

  Издателство ,,Deja book’’ се появяват за трети път на книжния пазар с една подобна полираща книга. Тя е  неподходяща за търсещите  ,,висока литература‘‘, но предполагам абсолютно задължителна за хората, които предпочитат да посегнат към четивност, наподобяваща разтегнат  виц.

         Деян Копчев би могъл да бъде определен жаргонно като ,,сладур‘‘. Усещането при среща с този иначе кадърен журналист (работил за „Литературен вестник“, „Стършел“, „Сега“, „24 часа“ и др. ) е за лекота, забава и лято. Приисква ти се моментално да му се ухилиш. Сборникът му с хумористични разкази “Лятна детективска история с таралеж” успешно ще се шмугне в плажната ви чанта, освен ако не искате да четете ,,Атлас изправи рамене‘‘, т.3 под  ударите на слънцето, както направих аз преди няколко години, докато тогавашният ми приятел изглаждаше тена си със Стивън Кинг.

         Стилът на Копчев е изчистен и стегнат, съчетаващ неангажиращото с умение за разказване без прибягване до нецензурни и, да си го кажем, просташки похвати. Краят през повечето случаи е очаквано неочакван, а почти на всяка страница може да се подчертае по някоя иронична забележка, която би могла да се използва в реални ситуации.

         Първият разказ запознава читателя с детектива Чичин, който поема към малко и забравено от бога морско селце. В търсенето на ,,немъртви‘‘ се включва и един случайно намерен таралеж, който предизвиква обрат в плановете на хитруващия ,,Пепе‘‘ (*псевдонимът, който използва Чичин).

        

Несъмнено най-шокиращи за мен бяха разказа за родителите със странни възпитателни мерки, както и ,,Свидетел‘‘, но няма да ви издавам повече, защото разказите на Копчев се четат за около вдишване.

         Огромен плюс за сборника са илюстрациите на Мария Недялкова, които будят допълнителни усмивки.

         Макар и ,,Лятна детективска история с таралеж‘‘ да не е моят тип четиво и да не отговаря на търсенията на блога ми, Копчев може да разсмива (освен ако не сте съвсем имунизирани от хумор и цинизъм). Силно забранен сборник за интелектуалци, но пък представлява сериозно четиво за един хедонистки следобед. За предпочитане на сянка и с чаша студеност в ръка.

*Ако искате да се убедите, че не лъжа  колко слънчев и забавен човек е Кочев - отидете на представянето на сборника днес, 02.06.2014г. от 19.00 в клуб ,,Трип Тен'' (бивше ,,Радио кафе''). И му пратете много прегръдки от мен.