петък, 13 юни 2014 г.

Бездумие с ,,Лиричните клоуни'' от Ромен Гари

        Целувам ви, защото
за някои неща не мога да говоря с думи
нито с образи.

       
Дочетох ,,Лиричните клоуни‘‘ на Ромен Гари (ИК ,,Леге Артис‘‘, 2014), скрита в библиотеката, между стотици други книги. Захлупих лицето си с ръце и просто заплаках. Докоснах мокрите си страни с  длан само за да се уверя, че не преигравам, отново скрих лицето си в книгата и застинах в мълчание.
        Душата ми е развълнувано море, затворено в  буркан. Няма как да я снимам, няма как да ви я пратя и не мога да я опиша. Иска ми се да мога да ви хвана за ръка. Без умисъл. Без задни мисли. Просто да си поговоря с вас за нея без отронването на думи.
        Защо Гари и защо тази книга? Не мога да виня момента. В него няма заровени специалности. Може би е просто ядрото ми. Може би е просто теменужена сантименталност. A може би е просто Гари.
        ,,Лиричните клоуни‘‘ е книга за великата човешка чистота, която може да поеме по различни пътища, но винаги да бъде открита дори и под маските на грозотата. Това е книга за историята на човечеството, преживяло толкова разочарования и разделило се на търсещо-чакащи и на отричащи.
        Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня” през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие „Мъжът, който разбираше жените” с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка”. Тази двойка са Уили и Ан. Тя – известна актриса, той – минало величие в киното и създател на шедьовъра Тя. Животът им е театърът на щастливото семейство пред медиите, докато и двамата чакат едно и също нещо – Уили оплетен в параноята на несподелената любов, Ан – мечтаеща за великата емоция. А междувременно периодът след Втората световна и дикатурата на Сталин създават кино, в което Европа се превръща в арена на ,,идеалистически цирк‘‘, а любовта е сламка спасение за давещите се в хаос и самота души.
        Когато всеки ден материализираш в ума си мечти и страхове под различна форма, рискуваш рано или късно те да изникнат обобщени в нещо неочаквано. И така се появява Жак – също така чакащ идеалния образ, презиращ до смърт несъвършенството на материализираните на идеи.
        Бурлеската на Гари е безмилостна. Разпуква те като градушката нарушава гладкостта на стъклото, и се разтича лавоподобно по сетивата ти, за да постави на изпитание всяка ценност. Животът заприличва на пиеса, в която ролите са поверени на деца. А чистотата й е непоносима за маските грозота и безчувственост, които клоуните носят. 
        Стилът на писане на автора е нещото, което изпълва въздуха с магия, с лятна меланхолия, сякаш пред експлозия. Простичките форми придобиват ново значение, а Гари невинно жонглира с всяко едно чувство, което читателят е свил на топчица в отеснялото му тяло. Чувства - като захвърлени деца.
        Преводачката на романа Зорница Китинска казва: "Внимавайте! Гари е наркотик, особено ако човек носи, дори незнайно от себе си, някоя от неговите, както ги наричам, "пукнатини". Води до пристрастяване. И няма дезинтоксикация, няма лек.‘‘ Истината е, че след прочита на ,,Лиричните клоуни‘‘ исках да напиша най-прекрасното, най-оригиналното и най-прочувственото ревю за тази книга. Състезателната ми натура и амбиция ме човъркаха. Но не мога. Не съм Гари, макар и да съм цялата напукана. А щастието от тази книга ми донесе толкова болка, че единственото, което мога да направя в момента е да си поплача. И да ви целуна.
       
       
       

       
         


         

4 коментара:

Tsvetelina Mareva каза...

Това е най-прекрасното ревю за тази книга, което съм чела. Благодаря!

Temz Arabadjieva каза...

Благодаря Ви! Не знаете колко ме трогва подобно изказване.

Христо Блажев каза...

Възмут!

Temz Arabadjieva каза...

Всяка жаба да си знае гьола, Ицо. Как пък други ревюта не изкоментира, но се възмути, че някой намира моето ревю за добро? :D

Публикуване на коментар