сряда, 18 юни 2014 г.

(Без) Тем(а) и Granta Bulgaria 4

         Да пуснеш мислите на свобода е рисковано начинание. Те се разхождат най-нахално по улицата на сивите гънки в главата ти, надничат през прозорците на когнициите и примамват сетивата към безредия. Изобщо, липсата на цел и  конкретна идея може да причини абстракции, които да разрушат целия ти свят. Или да го издигнат наново.
        Опитайте се сега да се отпуснете на стола/дивана/леглото, да затворите очи и да се опитате да изброите десет добри български сайта за литература. После опитайте с блогове (страх ме е от тази класация). Дотук добре. Но когато трябва да помисля за десет добри списания за литература, които да не са в електронна форма, често удрям на камък. Още по-разочарована оставам, когато някое от въпросните издания реши да експериментира, пускайки съдържанието си на воля, неограничавайки го с каишката на тематики.
        Вероятно и вие сте скептични към свободата на словото – човек често има така противоречивите желания за свободия, щом се отнася до него, но и за пълна диктатура, опре ли се до околните (хайде сега, не скачайте на тази генерализация, животът понякога си е една липса на конкретика).
       
Не мога да отрека, обаче, че безтемието, което се е възцарило в новия брой (четвърти) на списание GRANTA Bulgaria не само разхвърля абстракции по мен, но и ме очарова напълно (без да броим моментите, в които определени разкази напълно разбиха сърцето ми (в добрия смисъл)).
        Зад синята корица, дело на Райчо Станев, надничат Харуки Мураками, Мирослав Пенков, Хари Кунзру, Алис Мънро, Иван Ланджев, Светослав Тодоров и Иван Райков, Александър Шпатов, Елинор Катън и... не ви ли се зави свят от толкова имена? Има още. Ще ви оставя да се изненадате.
        Реално погледнато, списание за литература от 400 страници е цяла нова книга и винаги ми се е струвало не-до-там-добра-идея. Но. Оказва се, че това е и най-добрият начин да попълня все-още-недостатъчните-си познания по литература. Колкото и да чета, до момента редакторският екип на GRANTA Bulgaria успява винаги да ме хване неподготвена и да ми предложи нови имена.
        Номер 4 съвсем безцеремонно ме зашлеви с разкази като “Сексът и комунизмът” на Милена Фучеджиева, след който сърцето ми бе свито на топка, ,,Нощ‘‘ на Алис Мънро, ,,Кучетата и войната‘‘ на Александър Хармон; усмихна ме с ,,Принцеси от Славейков‘‘ от Александър Шпатов и ме изпълни с очакване за ,,Именник на въображаемите ханове‘‘ от Мирослав Пенков. После изцеди емоциите ми с поезия и оцвети деня ми с фотографии.
        Ако сумирам всичко изчетено, мисля, че предимно и само пътеписът на Мураками, който е първи в списанието, ме отегчи (явно Харуки е море, в което не мога да плувам).
        С (без) тема GRANTA Bulgaria 4 утре ще се озове в багажа ми за кратко пътуване по вода – такова многообразие улеснява избора, спасява от случайно оказали се скучни четива и определено спестява носенето на 5 книги в раницата. А докато аз странствам, сини абстракции пожелавам на представянето на списанието утре (19.06) в Пловдив. Пловдивчани, бъдете свободни да отидете да кажете нещо по темата!
       
       Друго (сходно) мнение:

        

2 коментара:

Nic Geo каза...

Като спомена блогове и сайтове за литература , ще ми е интересно кои са твоите любими ? Питам , защото аз самият търся , не само на български , но досега съм намерил твърде малко .

Temz Arabadjieva каза...

Ами, ако трябва да бъда искрена, чета изключително малко сайтове за литература. Предимно се интересувам направо от страницата на издателствата или от приятели. Естествено, ако трябва да изброя, без да рангирам: LiterNet, Читанка, Slovo.bg, Book hunterz, Izumen, Kнигозавър. Това са блогове и сайтове, които съм открила, че понякога са близко до моите търсения, но със сигурност бих изпуснала още колеги, които си вършат работата.

Публикуване на коментар