,,Животът е другаде'', казва Милан Кундера

        Денят ми е размърдан. Приличащ на огромна къща от клечки за кибрит, която аха, да падне, но упорито продължава да се вее по въздуха. Денят ми е такъв. Трудно ме побира този свят, а и той в мен не се събира. ,,Животът е другаде‘‘. Съвсем по Кундера.
        Дванадесетият роман на чешкия писател излиза излиза преводно у нас през 2012 под логото на издателство ,,Колибри‘‘.  Това е първата книга на Кундера, която подхванах. Признавам, отчасти изкушена от заглавието, от части от споменаването на имената Байрон и Шели.
        Все пак тя прилепна по гънките на книжното ми тяло толкова добре, че срещата бе прекалено неочаквана. И насочена винаги към другаде.
        Трудното начало при Кундера е гарантирано. Стилът му е лишен от характерната за съвременните писатели простота. Въпреки това, намигащите изпод всяка буква ирония и хумор увличат намръщения читател и започват да рисуват картини, да си играят с психиката и да разголват съзнания.
        ,,Животът е другаде‘‘ би трябвало да бъде романа за младия поет Яромил. Кундера проследява живота му последователно – от разказа за майка му, преживяваща скучен брак, до неговите собствени лутания по пътя към щастието.
        Образът на майката се оказва ключов. Жена, с изключително романтична представа за света, е готова да прибегне до всичко, за да задоволи стремлението си към красиво (,,страшното започва едва с красотата‘‘, нали така пише Рилке) – от страстна изневяра с учителя по рисуване на сина си до обсебващата майчина любов, която не разплита пътя на свободата от домашното гнездото. В резултат на  криворазбраната родителска загриженост, Яромиловият (?) характер (?) придобива грапавости и неравности, които водят до поредица от препънати взаимоотношения със света.
        Авторът с ирония и симпатия потупва героя си по рамото и подобно на психоаналитик проследява всяка глава от романа на Яромил - от трансформацията му от поет на белия стих до яростен апологет на социалистическия реализъм – в съзвучие с новостите на времето, но в конфликт със защитниците на традиционното поетично изкуство. Всеки бунт среща отпора на статуковото – неминуем е сблъсъкът с обсесивната майка, а спасителната комунистическата идея не може да обича.
        Неусетно Кундера прехвърля страниците на историята и се спира на поети като Шели, Байрон, Юго. Из философските му размисли върху екзистенциални единици като любов, поезията, литературата (бих ги нарекла дори екзистенциални минимуми) читателят постепенно поема по пътя на нови търсения, закърпва дупките на деня си и стъпва на земята (или полита). Така ,,Животът е другаде'' се оказва книга за вечното търсене и за неспокойната личност на своето време, изживяла се все още клечка кибрит.
        Из всички тези страници се рее един Живот, който някак никога не бива напълно уловен. Който примамва, ласкае, а после се дърпа и се смее, плезейки се. Един Живот, който винаги е другаде. Но е гориво за всеки perpetuum mobile, наречен търсещ човек.


Коментари

  1. "другаде" е наистина екзистенциален минимум (сравним с минимуми като "бавно", "смешно", "забрава", "лекота", "шега"): минимум на едно максимално живеене... но въпросът е къде е това "другаде", дали то е просто банална тема на съществуването (на раз-хождането в живота) или проект за съществуване в оптативна форма? Дали не желаем със страст това име, дали сами не именуваме страстта си "другаде", дали не я изсмисляме, дали не я инсценираме отчаяно (като репетирано самоубийство), дали не копнеем за нея толкова повече, колкото знаем, че тя не съществува, че името и е само вятър в дробовете ни... Тази страст-другаде, това желание-навън - което ни пресреща изписано всеки път върху нечие лице, отново и отново (все по-малко лице, все по-вече страх), дали сърцето го подушва в аромата на същото това тяло: в пушека, надигащ се в мислите като изпарение над локва кръв, дали ръката не го притиска - това "другаде", това "тяло", опитвайки се да налучка пътя към собственото си спасение? Защото - наистина - страшното почва едва с красотата..."Другаде" резюмира света: tout est ailleurs.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар