сряда, 9 юли 2014 г.

Черешово с Мария Донева и ,,Шепа лъскави череши''

Дъждовните капки полепват по устните ми и те застиват под ъгъл, от който гримасата ми е неопределена. Един емоционален хаос се изписва по лицето ми и оставам безмълвна. А да знаете само колко ми се вика, колко ми се подскача, да знаете само колко ми се ядат, прегръщат, правят, мълчат череши.
         Тези дни ми се екстрадира пролетта. Есктрадира ми се зимата. Спират ми се дъждовете и ми се лежи на тревата. Не мога да се сетя за книга, носеща това настроение. Но мога да се сетя за една Мария. И за ,,Шепа лъскави череши‘‘.
       
,,Шепа лъскави череши‘‘ е  стихосбирка на Мария Донева – един от най-слънчевите образи по нашите поетични ширини.
        Книгата е разделена на четири части, всяка от които се оглежда в лицето на даден сезон. Противоречиво на вечната усмивка върху лицето на авторката, из страниците надничат редица тъги, както и мълчания:
Всичко, което имахме…Кой ще го притежава?Ние живяхме скритив тайната си държава.Бяхме си всичко. Двамата.Имахме политика –граници нека нямаме,да не граничим с никого.Колко пътеки минати.Колко целувки взети.Аз ли ти бях родината?Ти ли ми бе морето?Вече сме си история.Вечност от ден до пладне.Нашата територияпросто ще се разпадне.”
Мълчанието в случая е основен мотив, но многоспектърността му е толкова изненадваща, че в един момент читателят се оказва светещ. От щастие:
“Светъл януари. Леден.Поносима зима.Да се смеем. Да се гледаме.Да сме си любими.”
        Почитателите на поезията в рима, както и непоправимите мечтатели ще намерят сигурен подслон под корицата на ,,Шепа лъскави череши‘‘ срещу проливните дъждове на реалността. Поезията на Донева е както женствена и сладка, така и лишена от тежестта на претенциите за терминологичност и строгост. Тя е пулсираща, дишаща и топла. Ежедневна, но и лирична. Такава поезия, която всеки човек трябва да притежава поне отчасти в себе си, за да бъде добър. И да е бил.
''Тайно. Всеотдайно.Дишахме. Живяхме.Кратко. И безкрайно.Имаше ни. Бяхме.''
        Днес дъждът в мен преля. Но се скрих под дърво с червени листа и тежки червени плодове. Първо си помислих, че са череши. Оказаха се... странна немска слива. Но кой знае. В България може и с ,,шепа лъскави череши‘‘ да ме посрещнат.

''Миглите пресяват гледките.
Даже кожата избира
до кого да се допре.
Нещо почва. Друго спира.
И така е най-добре.''




0 коментара:

Публикуване на коментар