вторник, 26 август 2014 г.

Преобличане на света и все пак ,,Той пак е тук'' с романа на Тимур Вермеш

        Нека бъдем честни. Почти всеки млад български тийнейджър, новооткрил своята любов към историята, започва щателно изследване на Втората световна война. Близко и далеч, тя е достатъчно значимо, но въпреки това и ,,екзотично‘‘ събитие за младия ум.
        И ако никой не е пророк в собствената си страна, една от Фигурите на Втората световна доскоро бе тема табу  в Германия. Или поне що се отнася до (не)порочни шеги при интернационални срещи или пиене на по чаша... Weissbier и похапване на бял вурст.
        Скорошното ми пребиваване в някогашния Трети райх все пак регистрира раздвижване и разчупване на статуковото. Според възпитанието на седящия пред теб все пак можеше да се чуе и името на Този-който-не-бива-да-се-назовава (Авада Кедавра, Волдемор).
        Може би най-голямо доказателство за горепосоченото е именно факта, че ,,Той пак е тук‘‘ (ИК Атлантис КЛ, 2013) или поне постигнатото определение ,,бестселър‘‘ за книгата на Тимур Вермеш.
       
      Годината е 2011, а Адолф Хитлер се събужда на една зелена поляна. Спомените са смътни (както той сам посочва не от препиване, тъй като не пие), Ева, с която е бил предната вечер, е изчезнала, униформата му издайнически мирише на бензин, без да е имало аутодафе, а светът сякаш е преобърнат наопаки. Или поне непрекланящ глава пред авторитета на Фюрера.
        Добър бюргер веснтикар носи спасение под формата на подслон и неиздайнически дрехи. Въпреки това вълкът  кожата си мени, но нрава никога – шокът е безсилен пред мотивацията на героя да вкара блудна Германия, превърнала се във федерална република, в ,,правия път‘‘.
        Скоро след появата на Хитлер ,,на бял свят‘‘ една телевизионна компания преоткрива таланта му и го прави водещ персонаж в  свое ксенофобско шоу. Бързо всички социални мрежи са окупирани, Хитлер се превръща в всеобщ любимец, а старите идеи се надигат от прахта и насочват поглед към някогашните врагове.
        Краят на книгата остава отворен. С подготовката за избори и лозунга:
Не всичко беше лошо.
        В триста страници Вермеш прави дисекция на Германия, такава каквато е  днес, но и такава, каквато я е оставило миналото. Романът ,,Той пак  е тук‘‘ представлява социална сатира, която разсмива с абсурда си, но и натъжава с непроменимостта на нравите. Защото новите форми и дрехи не променят същността.
        Този свят може да не ви се стори така привлекателен след погледа през очилата на немския писател. Макар и фабулата да е последователна, изборът на Аз-повествование да създава атмосферата на изключителна интимност между Хитлер и читателя (на моменти човек дори му симпатизира и напълно го разбира), а четивността да е повече от достъпна за всеки (дори за мрънкащите, че нямат време за четене), след последната страница в душата се загнежда едно доста неприятно усещане на приседнал и преглътнат смях. Защото това навярно е усещането, което би изпитал и вашият собствен дневник, ако можеше да говори за всичките ви ангели и демони на деня.
        Издателство ,,Атлантис КЛ‘‘ се е справило перфектно с избора на корица на изданието – дискретен портрет на Фюрера,  грешките в изданието са незначителни в сравнение с някои безобразия, на които се натъквам напоследък, а избраният шрифт за главите е повече от отговарящ на времето, за което става дума. Поздравления и за дългите близо 20 страници бележки на преводача Любомир Илиев, които допопълват знанията по история на намесения в началото на настоящето ревю любопитен тийн.

        Er ist wieder da. И романът на Тимур Вермеш е абсолютно задължителен дори за нелюбителите на история, но за живеещите в XXI век. Наложителен. Защото след него може и да разпознаят героите, щом включат телевизора, разтворят вестника или пуснат радиото; когато отидат да гласуват през октомври и когато след време се съберат в кварталното заведение да оплюват политиците с ясното съзнание, че ,,Не всичко днес е хубаво‘‘.
       

        Сходно мнение:

0 коментара:

Публикуване на коментар