Пулсиращата
вена на крака ми ми подсказва – стъпила съм върху линията на сърцето. Сънувам:
мъже, орисани на крипторхизъм*; майки без ръце, които не умеят да прегръщат,
деца с коси от джинджифил и по средата аз – ръкомахаща на същността си.
Така
наказва
Бог.
,,Ето
го – извора
на
злото у теб.
Приличате
си-
две
капки.‘‘
***
,,Как
наказва Бог‘‘ (ИК ICU, 2014)
на
Катерина Стойкова-Клемър е последната молитва, с която си легнах на уста.
Вярвай в каквото искаш
или
в каквото можеш.
„В
тази книга пише за Бог, но самата книга не е теологична, защото трудните
равенства в нея ще измъчат разума на всеки агностик. Тя е за изпитанието да
замениш тежестта на „всичко, което искаш, срещу всичко, което имаш“; за
непозволените предателства към самия себе си; за по-трудния „лесен“ път. За
живота, чиято твърда материя трябва да бъде проядена до изхода от отсрещния му
край.“, споделя Кристин Димитрова в предговора на стихосбирката.
За
мен това бе по-скоро едно лаконично разхождане из умалената форма на Дантевия
Ад. Само че на този ад, заровен дълбоко в тъмната сянка на всеки един дишащ
(човек).
Лаконичността
на стиховете в началото обърква, създава усещането за нестабилност – както на
структурата, така и на съдържанието. Страница след страница, обаче, така както
вдишването и издишването разколебават пристъпването на смъртта, читателят
изоставя въпроса ,,Да чета ли или да не чета‘‘.
Защото
Стойкова-Клемър тъче нишки от преглътнати изповеди. И изписва: радостта и
щастието, алчността и злобата, завистта и примирението, страданието и
решението.
Ако
не ти трябваше да получиш толкова,
Щеше
да получиш повече.
***
Не
можеш да спреш
Да
говориш за себе си
.
Как иначе
би
доказал,
как
иначе
не би се съмнявал,
че
съществуваш?
Зад
гърба на чудовището
или
лошо, или нищо.
Да четеш вечерно ,,Как наказва Бог‘‘ е
пътешествие по пътя на сенките, танцуващи по тавана всяка нощ, когато загасиш
лампата и зачакаш съня да избави съзнанието ти от жизненост. А изненадата
винаги е неочаквана, когато осъзнаеш, че самият ти си се превърнал в бродещо
човешко петно, зависещо от силата на светлината (някъде, може и в теб).
Кратки стихове, изчистени стилистично и
със запомнящи се метафори, ежедневни и познати. До болка. Каквото и да напиша за тези страници Божие наказание ще бъде субективно и само претендиращо да бъде критика. Подобен егоцентризъм в лоното на душата, обаче, е абсолютно ненужен, защото в него няма място за парченца поза. Не и при тази книга. Не и под тези корици. Все пак не отлагайте прочита й. За да споделите вините си дотолкова, че след като я разгърнете, да завършите денонощието си с молитва преди сън за
наказване, защото реално
,,Не можеш да
живееш
с по-малко
щастие.‘‘
Друго ревю:
Коментари
Публикуване на коментар