„бавен денят да
настъпи, далече след нашата възраст,
в който ден
Август, напуснал земята, която урежда,
ще се въздигне в
небето, ще слуша отгоре молитви!“
Из ,,Възхвала на
Август“, Петнадесета глава, ,,Метаморфози“, Овидий
Две седмици преди сега настъпи денят.
Денят, в който Джон Уилямс отново нахлу на българския пазар и го завладя
божествено добре.
„Август“ (ИК „Лабиринт“, 2014) представлява
мащабен биографичен труд, посветен на живота на Октавиан Август. И ако всеки
живот идва със своята смъртна присъда, то този на императора започва след нея.
Убийството на Гай Юлий Цезар е
завръзката, даваща начало на битката по пътя към законното придобиване на
престола и укрепването на територията на Римската империя. В самия предговор
авторът прави уговорката, че е разместил някои от историческите събития в чисто
хронологически план, което (като любител на историята и особено на античната
история) веднагически може да ви накара да повдигнете критично вежди. Все пак сюжетът на романа е изграден
доста стегнато и по волята на здравите исторически нрави на онези времена,за
които можем само да гадаем. Линията на повествованието следва развоя на действителни
събития, а избраната епистоларна форма, особено в първата част, постига
търсения ефект – реалистичност до доказване на противното.
Какво е да си човек и да си властник и
колко маски трябва да се носят, за да оцелееш, когато не си невидим. Това са
въпросите, които тази имагинерна биография втъкава в страниците си. Октавиан
Август присъства рядко, за него по-скоро се говори, около него се шепти, за
него се пише. Съперници и приятели проследяват трепетно конфликтите му с Марк
Антоний и Секст Помпей. Самият император, обаче, остава мълчалив, подобно на
застинало в небето божество. И целият път на израстването му от плахо момче до
владетел на цяла империя се предава през очите на другите. Болезнената
метаморфоза на човека в бога, който носи скрит някъде дълбоко в себе си.
Във втората част, в която епистоларните
източници (да, книгата представлява предимно един източник) намаляват, Уилямс
се съсредоточава върху съдбата на дъщерята на Октавиан, която се оказва
впримчена в абсурда на времето си – мъжки свят на бракове по сметка, но и даващ
свобода чрез езически ритуали и дори похождения в името на бог Ерос. Един срещу
друг и един до друг баща и дъщеря следва да направят редица избори – избори между
личните корени, тези на семейството и тези на Империята. Или окончателно да ги
изкоренят.
Октавиан е Императорът. За да се
превърне в такъв, обаче, трябва да пожертва своето щастие и това на плътта от
плътта си. Уилямс предава по един доста елегантен начин стоическата драма и
вътрешния конфликт на Октавиан-човека,
заплашен от строгата десница на Октавиан – владетеля. В крайна сметка общото
благо надделява. А личната тъга остава неописана от историците.
„Август“ е забележителен по рода си
експеримент. Не мога да отрека, че започвах тази книга няколко пъти. Тя е
трудоемка не поради използвания стил – напротив, авторът определено има таланта
да пише съвсем разбираемо и дори в нужните моменти поетично (за това,
естествено, способства и прекрасният превод на Емилия Масларова) – а по-скоро
заради неизбежната си прилика с историческите извори. На моменти епистоларната
форма, колкото и да ми е на сърце, натежаваше, объркването кой на кого пише бе
неизбежно и постоянно се оказвах пътуваща из земите на Римската империя, често,
обаче, без карта.
В крайна сметка, като изключим факта,
че романът определено не е четиво, поглъщащо се в прегръдките на едно дихание,
той определено влиза в десетте най-добри книги, които съм прочела в последното
тримесечие и определено ще бъде четивото, което ще „набутам“ в ръцете на баща
ми, на когото дължа афинитета си към историческата наука. Макар и в крайна сметка ролите на приятел, съпруг,
баща и всички, подчинени на кръвта и сърцето човешки превъплъщения да се
оказват стъпкани, настъпва денят, който Овидий предвижда и
метаморфозите са възнаградени. С една по-различна любов. Божествената.
Коментари
Публикуване на коментар