неделя, 26 октомври 2014 г.

Meтаморфозата и нейната цена в "Август" от Джон Уилямс

„бавен денят да настъпи, далече след нашата възраст,
в който ден Август, напуснал земята, която урежда,
ще се въздигне в небето, ще слуша отгоре молитви!“
Из ,,Възхвала на Август“, Петнадесета глава, ,,Метаморфози“, Овидий


         Две седмици преди сега настъпи денят. Денят, в който Джон Уилямс отново нахлу на българския пазар и го завладя божествено добре.
         „Август“ (ИК „Лабиринт“, 2014) представлява мащабен биографичен труд, посветен на живота на Октавиан Август. И ако всеки живот идва със своята смъртна присъда, то този на императора започва след нея.
         Убийството на Гай Юлий Цезар е завръзката, даваща начало на битката по пътя към законното придобиване на престола и укрепването на територията на Римската империя. В самия предговор авторът прави уговорката, че е разместил някои от историческите събития в чисто хронологически план, което (като любител на историята и особено на античната история) веднагически може да ви накара да повдигнете критично вежди.        Все пак сюжетът на романа е изграден доста стегнато и по волята на здравите исторически нрави на онези времена,за които можем само да гадаем. Линията на повествованието следва развоя на действителни събития, а избраната епистоларна форма, особено в първата част, постига търсения ефект – реалистичност до доказване на противното.
         Какво е да си човек и да си властник и колко маски трябва да се носят, за да оцелееш, когато не си невидим. Това са въпросите, които тази имагинерна биография втъкава в страниците си. Октавиан Август присъства рядко, за него по-скоро се говори, около него се шепти, за него се пише. Съперници и приятели проследяват трепетно конфликтите му с Марк Антоний и Секст Помпей. Самият император, обаче, остава мълчалив, подобно на застинало в небето божество. И целият път на израстването му от плахо момче до владетел на цяла империя се предава през очите на другите. Болезнената метаморфоза на човека в бога, който носи скрит някъде дълбоко в себе си.
         Във втората част, в която епистоларните източници (да, книгата представлява предимно един източник) намаляват, Уилямс се съсредоточава върху съдбата на дъщерята на Октавиан, която се оказва впримчена в абсурда на времето си – мъжки свят на бракове по сметка, но и даващ свобода чрез езически ритуали и дори похождения в името на бог Ерос. Един срещу друг и един до друг баща и дъщеря следва да направят редица избори – избори между личните корени, тези на семейството и тези на Империята. Или окончателно да ги изкоренят.
         Октавиан е Императорът. За да се превърне в такъв, обаче, трябва да пожертва своето щастие и това на плътта от плътта си. Уилямс предава по един доста елегантен начин стоическата драма и вътрешния  конфликт на Октавиан-човека, заплашен от строгата десница на Октавиан – владетеля. В крайна сметка общото благо надделява. А личната тъга остава неописана от историците.
         „Август“ е забележителен по рода си експеримент. Не мога да отрека, че започвах тази книга няколко пъти. Тя е трудоемка не поради използвания стил – напротив, авторът определено има таланта да пише съвсем разбираемо и дори в нужните моменти поетично (за това, естествено, способства и прекрасният превод на Емилия Масларова) – а по-скоро заради неизбежната си прилика с историческите извори. На моменти епистоларната форма, колкото и да ми е на сърце, натежаваше, объркването кой на кого пише бе неизбежно и постоянно се оказвах пътуваща из земите на Римската империя, често, обаче, без карта.

         В крайна сметка, като изключим факта, че романът определено не е четиво, поглъщащо се в прегръдките на едно дихание, той определено влиза в десетте най-добри книги, които съм прочела в последното тримесечие и определено ще бъде четивото, което ще „набутам“ в ръцете на баща ми, на когото дължа афинитета си към историческата наука. Макар и  в крайна сметка ролите на приятел, съпруг, баща и всички, подчинени на кръвта и сърцето човешки превъплъщения да се оказват стъпкани, настъпва денят, който Овидий предвижда и метаморфозите са възнаградени. С една по-различна любов. Божествената.

0 коментара:

Публикуване на коментар