петък, 14 ноември 2014 г.

Пътуването към дълбините с "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" на Ема Хупър

            Трябва да се върна при морето. Да се скрия в нишките му. Да пресоля чувствителността си, за да си припомня нещо, а да забравя друго. Обещавам преди да го направя да ви напиша писмо. Като това:
Ото, пишеше върху листа със синьо мастило,
Аз заминавам. Отивам да видя океана.
Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша.
И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги) Ета
           
     
                   Романът на Ема Хупър е плавен скок във времето. Или поне скок през световете. Защото из тези страници ще се окажете в една вселена на спомените, но и на  човечността и емпатията. Във вселена далеч от съвременното „всеки себе си чете“, в която приятелството е най-важно, а любовта не е апотеоз на самотата. Не знам дали тази ефирна, сантиментална и плаха приказка за приятелството, присъщо за онези елегантни възрастни хора от миналото, преминали през толкова много, но запазили добротата и чувството си за чест, може да ви понесе. Тя е толкова приятна, че може да ви уплаши с красотата си.
            Образите на героите са ясно  изградени и убедителни. Изградени от своите болки и малки човешки радости. От търпението и мълчанието. Фабулата се развива плавно, дори може би леко мудно, което може да ви изиграе лоша шега. Но отегчение няма да срещнете, защото най-вероятно вече ще сте започнали да размишлявате какъв дар бихте отнесли вие на океана. Може би някъде из лутането си, ще преоткриете и себе си. И ще усетите ценността на мълчанието и на късите изречения.
            Признавам си. Понякога съм романтична. И защото навярно съм (не)възрастна и годините нямат значение, „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ ми бе полезно пътуване към друго мое аз. Спокойното и тихото. Макар това да не е най-великата книга на света, ефирността на историята, красотата на книжното тяло, дело на ИК ,,Милениум“, и фактът,  че морето на душата ви навярно ви е залипсвало, романът ще ви погали, потупа по главата и ще ви обгърне с топлина. Както мила баба или грижовен дядо своето малко внуче.


Други:

            

0 коментара:

Публикуване на коментар