петък, 5 декември 2014 г.

Да понасяш себе си по два пъти на ден – „Second life" на Станислава Чуринскиене

       
 Orange books и видя Станислава Чуринскиене и новата корица на романа й „Second life” (ИК „Президент“, 2014). И честно казано, изкушението да си остана вкъщи,  да си чатя с познати във Facebook или просто да пиша следващите ревюта за идната седмица ме убива, задушава ме, а после ме погребва в дебрите на леглото ми. Тази седмица съм почти толкова сива, колкото е времето навън, а единственият ми животоподържащ катетър е предстоящото ми пътуване към Будапеща. Тоест, още едно бягство.
Остават ми около три часа, докато се върна към реалността. Докато поема към входа на метрото, докато измина целите 15 минути мъчителен път до
         Все пак, като изключим носталгията и неистовият ми копнеж към другите ми два живота, зная, че цигареният ми дим ще ме облегне на прозореца, ще ми лъхне на кислород и на живот, ще изпия един аспирин срещу главоболието си и ще отида. Защото зомбираното ми съзнание иска да чуе жизнерадостния глас на Станислава отново. А е почти година след срещата ми с „От космоса с любов“.
         Така е, защото в „Second life” Станислава отново дърпа конците на психиката на читателите си. Буквалистичният прочит на романа би трябвало да се ограничи с преразказ на живота на първото поколение интернет-емигранти – първата група от хора, които прекарват почти цялото си време в Мрежата. Нищо ново, бихме си казали ние, поколенията, които са закърмени с интернет-Его. Но в този преразказ се крие нещо друго – говоренето за тези различни сънища-животи, дори само изброяването им, е процес на „"размяна" на легитимности между тях и говорещия“. В свят, в който всеки избира докъде е неговата граница, най-ясно личи собственият контрол, собственото светоусещане. А в крайна сметка се оказва, че „вълкът кожата си мени, но нрава никога“.
         Стилът на Станислава е прост, но влизащ под кожата, действието е логично и достъпно, ежедневно изложено. Сред страниците тя погребва себе си, погребва и читателите си. В огледало, което не е радостно и по-точно, в огледалото на Мрежата, където всеки се превръща в каквото си поиска, а това право на избор се превръща в ужасяващо доказателство, че пълната свобода на човешката психика, лишена от тежестта на присъствието на ангажименти към други хора, може да създаде и чудовища. Които, обаче, не могат да избягат от божествената ръка на простичката дума „реалност“.

         И така, днес реалната, истинската Темз – тази, която днес е водила дискусия е ли е или не е бездушна съвременната българска поезия, която се ядосва на здравословните си проблеми и че е започнала да пуши твърде много, ще се отдели от виртуалната си половина. Ще влезне в метрото, без да поглежда към смартфона си, ще се ядосва на стрелките на часовника, които ще издават поредното й закснение и ще отиде на представянето на „Second life” от 18.00 ч. в книжарница Orange на ул. „Граф Игнатиев“. Хайде, кажете кратко довиждане на виртуалните си Аз и да се видим там? 


Oще мнения:

0 коментара:

Публикуване на коментар