четвъртък, 29 януари 2015 г.

Между цивилизацията и свободата със "Светилата" на Елинор Катън

По-скоро ще изчезнат от свода светилата,
морето ще остане по-скоро без вълни,
и слънцето ще почне на изток да клони,
изскочило от запад, щом пукне се зората…
Пиер дьо Ронсар



Астрологията (на гръцки: αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и -λογία, -logia („слово (за)“)) е традиционно схващане, че разположението на небесните тела  е свързано със случващото се в човешкия свят, индвидуално и колективно.  



Кръгът се завърта. „Светилата“ на Елинор Катън (ИК „Лабиринт“, 2014) влиза в мерките на историческия роман перфектно, а в същото време се оказва, че читателят е разтворил древна карта и броди по звездните цикли, за да открие забравени истини.
Началото е една зимна вечер в пропаднала изоставена пивница в новозеландското село Хокитика, когато нощта гони вътре един току-що стъпил на сушата млад мъж. Уолтър Муди заварва дванайсет души – дванайсет, колкото са и зодиакалните знаци, колкото са и апостолите. А той – тринайсетият може би ще бъде приет и ще има своята ключова роля. Защото...
Годината е 1866. Нова Зеландия е обладана от Златна треска. Нова Зеландия, която е емигрантският двор на Великобритания. Нова Зеландия, в която самотата надхвърля границите на споделеността. И злото броди из това малко общество, за да остави след себе си мистерии.
Местната блудница, Анна Уедърел, е открита на улицата полумъртва и под въздействието на свръхдоза опиум. Най-богатият златотърсач Емъри Стейнс е изчезнал безследно, а последният човек, който го е видял, е Анна. Връзките се преплитат и когато Алистър Лодърбак, кандидат за представител на областта в парламента, открива трупа на саможивеца Кросби Уелс, за когото никой не знае нищо, освен че преди смъртта си е подписал като свидетел обещанието на Стейнс да даде на Анна две хиляди лири, а Уолтър признава, че окървавеният призрак на Стейнс броди на борда на кораба, с който е пристигнал в Хокитика.
Въпреки всичко горепосочено „Светилата“ не е нито криминален, нито приключенски роман. Това е книга за обществото такова, каквото е – фрагментирано, подобно на мозайка и винаги разкъсано между първичния закон на джунглата и цивилизационния морал. На края на света, емигрантите са призовани от дивото, изкушени от свободата, но и оковани от предишния си живот в рамките на един закостенял и различен социум. Минало и бъдеще се намират в неизменна битка, подобна на тази между доброто и злото в приказките.
Особеността на структурата на тази книга, както и обемът й налагат много внимателно и съсредоточено четене на първите 200 страници, защото всеки герой се оказва важен и неговата роля в мистерията се променя динамично. Символиката на числата, на имената препраща към подредбата на планетите и всяко едно действие сякаш има предначертан път. Четенето на „Светилата“ е своебразна схватка със страниците. Макар стилът на разказване на Катън да е лек и бързо четивен, читателят винаги е надигран, винаги знае по-малко и се нуждае от помощ, загубен сред огромната шир на Нова Зеландия от XIX век.
Паралелите със слънчевите/зодиакалните знаци добавят един паралел, по който аз подхлъзнах толкова много пъти, че това допълнително забави, но и запали четенето ми. Астрологията на Катън е далеч от хороскопите и псевдонауката. Това е астрологията, която просто дообяснява психологията на героите. На светилата и на историята на света.
Исторически, приключенски, мистериозен и психологически, „Светилата“ от Елинор Катън са предизвикателно четиво, обладаващо с размерите и сюжета си. Прекрасното оформление на ИК „Лабиринт“ и звездните карти, които са приложени, преводът на Владимир Молев, който определено е имал една нелека задача, са допълнителен плюс, който заслужава адмирации.
Кръгът се завърта. „Светилата“ ви зоват.


Друго мнение:
http://knigolandia.info

               


0 коментара:

Публикуване на коментар