неделя, 1 февруари 2015 г.

За живите – истината. "Мъртво вълнение" от Линда Ле

            „За мъртвите или добро, или нищо“ (бълг. поговорка)
               
„Мъртво вълнение“ от Линда Ле размъти водите на европейската сцена с номинацията си за „Гонкур“, а от една седмица раздвижва и българското книжно пространство.
         Френската авторка от виетнамски произход залага на най-сигурното нещо в този живот – смъртта, като с размах подлага на ексхумация едно семейство, проследявайки живота му след смъртта на бащата Ван.
Сюжетът започва своето плавно разгръщане именно с откровението на вече мървия Ван, блъснат от автомобил, управляван от жена му, когато е напускал дома на любовницата си.  Разказът му е простичък, той не съди, а обективно излага причините за оформянето му като точно такава личност, за поемането на живота му в една или друга посока. След неговата изповед следват хладните разсъждения на дъщеря му - бунтар и пънкар, на педантичната му жена и еманация на класицизма  Лу, както и на сродната душа Улма, която се оказва твърде късно срещната.
„Никога не съм бил бъбрив приживе. Но в ковчега...имам само едно желание: да се оправдая, да обясня ролята си в случилото се...Оставям зад себе си три жени, край които научих значението на думата ЛЮБОВ, съпружеска любов, бащина любов, забранена любов, три жени, които вероятно не съм успял да обичам както трябва...“
Въпреки че на пръв поглед книгата изглежда леко отегчителна, по-задълбоченият и внимателен читателски поглед веднага би открил още на първите страници следите, насочващи към сериозна социална тематика. За Виетнам, за Франция и за емигрантството. Построен сякаш върху огромни колони, романът на Ле залага в героите си тихото и споделено усещане за безвъзвратна загуба на твърда почва под краката; съмнението в правилността на развитието на всеки един от героите се увива около краката на разлистващия. Богатата обща култура на авторката личи по вътрешните препратки към историята, историята на изкуството, политиката и психологията. Диалозите в романа са кратки, наситени с неизказаности. А липсата на едно от звената, поддържали света на семейството, плъзва съвсем незабелязано. Първоначално с присъствието на страха, а после с мълчанието, завинаги залепило устните една към друга. Като аларма за липсващо звено в самата ни цивилизация. В макросвета, от което следват катастрофи и на микроравнище и обратното.
Историята се преде със завидна лекота, въпреки сянката на смъртта и нещастието. Всяка една бримка нечестност от живота на героите (от детството им до пагубния момент) е поднесена с изящна сдържаност, която лишава действието от драма. Животът е такъв, какъвто е. Понякога приличащ на мъртво море.
По спомени знам, че езикът на Ле на френски е ефирен и истинско удоволствие. Според мен преводачът Нина Венова по-скоро е съумяла да пресъздаде не класата на езика, а неговата непосилна лекота. С това й усилие „Мъртво вълнение“ се превръща в бързо четивен, но нагарчащ роман.
Кратък, но от самото начало сломен, този разказ няма да ви напусне. Ще ви замисли за собствените ви отношения с най-близките ви и за това дали ги оценявате достатъчно. Защото...за мъртвите или добро, или нищо. За живите – само късната истина.




               


                

2 коментара:

Ирена Петрова каза...

Много хубава рецензия. Книгата задължително ще бъде прочетена. Благодаря!

Temz Arabadjieva каза...

Радвам се, че ви е харесало. Очаквам да споделите скоро впечатления.

Публикуване на коментар