неделя, 15 февруари 2015 г.

Нов Льоса в "Герой по неволя"

         Противно на всички правила на писането на есе/ревю/статия ще ви попитам два много важни въпроса, основополагащи за по-нататъшното четене на долното. А именно: помните ли сержант Литума? А капитан Силва?
         Ако сте фенове на Марио Варгас Льоса няма как веднага да не се сетите за кого говоря, защото романите на испанско-перуанския автор са изградени на базата на доста ярки персонажи, които повеждат читателя през множество лабиринти и отразяват красивите, но често и гротескни фабули на ежедневието.
         Литума и Силва  са двама любими герои от това далечно и близко битие на романите му, които може да срещнете отново в „Герой по неволя“ (ИК „Колибри“, 2015) – последното произведение на Льоса, излязло на българския пазар, а до момента и може би най-оптимистичното в рамките на цялото му творчество.
         „Герой по неволя“ ще завърти вашия февруари и ще го замести с топлината на Перу. Ще се подиграе на европейската ви култура и ще ви сблъска с друга непозната действителност (или поне добре прикрита).
Фелисито Янаке е скромен собственик на транспортна фирма, който най-неочаквано получава мистериозна бележка от банда, която обещава да гарантира сигурността му, стига той да заплати поисканата от тях парична сума. Шокът на Янаке от факта, че става жертва на изнудване, е огромен и пробужда у него спомена за бащиния съвет никога да не се оставя да бъде мачкан. Подадените жалби в полицията не помагат, заплашителните бележки следват несклонимия Фелисито навсякъде, а предупрежденията на личната му „врачка“ и стара приятелка се разтилат като черни облаци, вкопчили безоблачното небе на предприемача.
Междувременно, някъде на същите географски ширини в Лима Исмаел Карера, влиятелен собственик на застрахователна компания, готви план за отмъщение срещу алчните си синове чрез сватба със своята метреса.
Полифонията в романа загатва неизбежното преплитане на съдбите на тези двама мъже, а криминалната интрига се разкрива поетапнно и остава неразгадана почти до края на романа.
Образите на главните действащи лица са стегнато развити. Емоциите и вътрешните им светове са предадени хладно, но реалистично.  Читателят се запознава със ценностите на мъже, изградили своята личност около оста на  непримиримостта към потъпкването и неуважението на свободата.
Езикът на Льоса е ежедневен, но същевременно с това интелектуално дистанциран. Метафорите са простички, думите понякога гравитиращи около цинизма, но в крайна сметка издаващи богата обща култура и премереност.
Това, което може да ви отблъсне от Льоса, са именно лекият поглед отвисоко и мудността на сюжета към средата на книгата. Прекалено разтегнати или прекалено обстойни, главите се нижат в един град на хаоса, в който читателят се чувства захвърлен, самотен, леко неудобно и същевременно с това изключително подразнен от това своеволие на автора да го остави сред тази банда хора.
В крайна сметка, обаче, ако досегашните книги на Льоса не са ви харесали поради мрачния му поглед към себеподобните, „Герой по неволя“ има огромен шанс да ви върне към него, тъй като из страниците й се прокрадват надеждата и вярата в човешката воля и сила. Неочаквано Льоса за пръв път застава зад гърба на своите персонажи, отстоявайки правото им да живеят пълноценно, издигайки ги до нивото на тихи герои, които заслужават своето място в пантеона на историята. А криминалната нишка прави творбата по-бързо прелистваща се в търсене на въпросите „Кой?" и „Защо?"
„Герой по неволя“, макар и да ми се щеше да беше излязла под друга корица на българския пазар, е значим роман по своему, съчетавайки по уникален начин присъщите Льосови хладнина и рационалност, ирония и подигравка към заобикалящата ни действителност с убедеността, че все още денят има своите ценности, спасяващи ни от  лудостта.

         

0 коментара:

Публикуване на коментар