Няма нищо по-хубаво от “Зверове в звънарната ми" при лошо време

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Но само ако си се въоръжил с промишлено количество кафе, топла завивка и щипка хумор срещу лошото настроение, скрит в книга.

Дневната част на този осми март се превърна в един от най-отвратителните дни в годината досега. Срещу гласовете в главата ми обаче имах „Зверове в звънарната ми“ (ИК „Колибри“, 2015), слава на Даръл. И спасението ме дебнеше отвсякъде.

Британският писател този път е 20 годишен, а дестинацията на пътешествието е зоопаркът „Уипснейд”:

Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.

След приютяването на еленче лопатар в домашни условия и опитомяването на недоволния нрав на Лари, по-големия брат в семейство Даръл, Джери осъществява своята детска мечта – да работи в зоопарк, за да изучава по-лесно нрава на животинските видове, населили клетките.

Наред с  полезна информация за животни, някои от които никога няма да видите в Софийския зоопарк,  Даръл умело успява да ви предаде забавни случки от ежедневието си на рабоник  и по един ужасно елегантен британски начин да ви накара да се смеете дори на процедури като почистване на отходните дупки в клетката за лъвове, без да се почувствате неловко от собственото си  (навярно недотам изискано) хихикане.

Бързочетивна и забавна, тази книга е точната доза лек срещу лошо настроение, като същевременно замисля за границите и измеренията на свободата, които хората чертаят за самите себе си, за околните и за онези животни извън  Homo sapiens, с които контактът им поради езикови бариери  се ограничава до невербално извличане на информация и гадаене:

Друго нещо, което ми стана съвсем ясно при престоя ми в „Уипснейд”, беше пълната несъстоятелност на теорията, че животните обичат и съответно се гледат по-добре в голяма клетка или кошара, отколкото в малка. „Зоологическите градини са хубаво нещо, стига да са като „Уипснейд”, чувах често да казват добронамерените, но невежи любители на животни, с които се срещах. За съжаление, подобно отношение към зоологическите градини и досега битува масово сред добронамерените, но по принцип невежи люде, в чиито приказки Майката природа е великодушна стара дама, а не онова, което е в действителност – зло, непрощаващо и ненаситно в своята алчност чудовище.Трудно се спори с такива хора, които живеят в някаква своя еуфория и са убедени, че животното в зоологическата градина страда не по-малко от затворника в „Дартмор”, докато в естествената си среда животното обитава едва ли не райската градина, където леопардът лежи заедно с агнето, без то от първоначално другарче да се превърне в негова вечеря. Безсмислено е да им описваш какви непрестанни усилия са нужни, за да си набавя животното в дивата природа необходимата му ежедневно храна, какви нерви му коства да се крие постоянно от враговете си, каква битка води срещу болестите и паразитите, и че при някои видове смъртността сред ненавършилите шест месеца малки превишава петдесет процента. Е, да – съгласява се с твоите аргументи обърканият любител на животните – но за сметка на това пък са свободни. След което се налага да му обясниш, че всяко животно си има строго определена територия, в която властват три фактора: храна, вода и секс. Осигуриш ли му успешно и трите, пък било то и върху ограничена площ, животното с готовност ще остане там. Но хората са вманиачени на темата „свобода”, особено когато става дума за животните.

Откровено казано, трудно бих могла да си представя, че Джеръл Даръл не е бил част от нечие детство или не би се понравил на някого. Защото рядко откривам толкова светлина и чистота, скрити измежду буквите. Тази добронамереност призвънява при всяко разлистване на страницата и извива ръцете на ежедневната сивота. Стъпва върху вените на отровните мисли и яхва елен лопатар към Африка.

Признавам, че не мога да сравня новия превод със стария, защото за първи път се сблъсквам с „Зверове в звънарната ми“ за пръв път, но ми се струва, че Венцислав К. Венков точно улавя свободолюбивия стил на писане на автора, а изданието на ИК „Колибри“ перфектно допълва колекцията от издадените от тях книги на Даръл досега.

            Ако „нагласата на средностатистическия човек за света е напълно егоистична“, то Даръл свежда подобни аргументи до абсурдност (reduction ad absurdum), защото неговият свят е един. И той е на всички. Дори да се побира в звънарна.

           Споменах ли, че днес няма нищо по-хубаво от лошото време.