понеделник, 2 март 2015 г.

"Изцелението (на) Шопенхауер" от Ървин Ялом

,,Ако запазя мълчание и не издам своята тайна, тя става мой пленник. Ако пък я оставя да се изплъзне измежду устните ми, аз ставам неин пленник.”
                            
                 Гневът често се разпростира като крокодил на стената на Аз-а ми. Разтваря челюсти и чака своите жертви. Напоследък ме е обладал така, че рядко успявам да отгранича своето тяло от неговото. Двамата сме занитени в едно.
             
    В случая трябва да благодаря на ИК „Хермес“, които съвсем без да искат, ми направиха добро, издавайки и предоставяйки ми възможността да прочета „Изцелението (на) Шопенхауер“ от Ървин Ялом. След „Проблемът (на) Спиноза“ (ИК „Хермес“) и прекрасната „Когато Ницше плака“ (ИК „Колибри, 2013) очакванията ми към този автор бяха твърде завишени и възможността негова книга да се напасне така добре към читателските ми очаквания изглеждаше малка. Истината е, че въпреки обективно съществуващите пропуски в повествованието, този роман се превръща в моя номер едно от троицата художествени романи на работещия като психотерапевт и професор по психиатрия в Станфордския университет писател.
                 Артур Шопенхауер е немски философ, чиито писания се характеризират с изключителен стил на трактовките. Един от философите, които силно привличат към себе си, но и около които има сили на отблъскване заради песимизма спрямо онези „двуноги“ – хората, обгърнал трудовете му. Макар заглавието на Ялом да подсказва, че главен герой в книгата ще бъде именно Артур и как той достига до тезите си за границите на човешкото познание, американският писател прави рязък завой от привичката си имагинерно да разкаже историята на известен мислител и концентрира вниманието на читателя в една терапевтична група. Шопенхауер, макар все още заемащ част от главите на писателя, е само средство за борба с отделни проблеми.
                 След рутинен преглед известният психотерапевт Джулиъс Херцфийлд е осъден с фаталната диагноза меланом. При първия сблъсък с мисълта за смъртта и последвалите паник-атаки той прави равносметка на живота си и си спомня за своя най-голям провал – Филип Слейт, когото преди двайсет години без успех е лекувал от сексуална пристрастеност. Джулиъс се свързва с него и с изненада научава, че Филип е претърпял коренна промяна благодарение на песимистичното учение на Шопенхауер. При срещата си двамата сключват странна сделка – Филип се включва в терапевтичната група, която Джулиъс води, а в замяна последният ще се превърне в негов супервайзър и ще премине през обучение в идеите на немския философ. Така Ялом хитро успява да въведе студения си герой в света на „двуногите“, от които той се пази вече 20 години, и по този начин да го приближи и до своите читатели. Всеки един от участниците има своя ярка индивидуалност – Гил страда от ниско самочувствие и неумение да защитава своята позиция. Ребека е преуспяла адвокатка и красива жена, която изпитва смъртен ужас от остаряването и загубата на красотата си. Тони е примитивно-агресивен и му липсва самоконтрол, а Бони страда от наднорменото си тегло и липсата на самоуважение. Малко по-късно към групата се присъединява и Пам, която се завръща от пътешествия в Индия, където е търсила спасение от натрапливите си мисли след раздялата със съпруга и с любовника си.
                 Едната година живот в добро здраве за Джулиъс се оказва една година краен срок за бягство на участниците в групата от проблемите и страховете им, а нововъведеният елемент Филип е причина за напрежение и неочаквани откровения.
                 Началото на романа започва вяло, дори бих казала тривиално – разбиращ, че е болен от рак, психотерапевт за първи път осъзнава напълно своята смъртност. Инстинското развитие на фабулата започва в момента, в който Филип влиза в групата. Тогава четенето става единствен възможен избор, а мислите са повече от пристягащи гръдния кош. Дори и да нямате добра теоритична база по психология, това не би ви попречило да се окажете погълнати от примамливия и тайнствен свят на психотерапията. Ялом се е погрижил четивото му да бъде достъпно за всеки – и за търсещия високоинтелектуално четиво, и за тоталния лаик. Ако не разбирате някоя дума, Тони винаги ще попита вместо вас, а ако искате да научите нещо ново или да пофилософствате – Пам и Филип ще устрорят интелектуален двубой помежду си, в който Бубер и етичните схващания на Шопенхауер са само бегла част от програмата.
                 Въпреки предвидимостта на някои от сюжетните линии и очевидната цел достигането и на по-масовия читател, „Изцелението (на) Шопенхауер“ дълбоко се впива в същността ви. През страница ще се намирате седнали заедно със собствените си страхове или ще получите обяснение за поведението на някой ваш познат. Разговорите в групата винаги са болезнено откровени, а напътствията на Джулиъс – изпитание и за самия него.
                 Лошото настроение наляга в средата на книгата, след което идва изцелението (или по-точно усещането за тотално намиране на себе си). След въпросите следват въпроси, но накрая субективната истина се оказва достигната. Затваряйки романа в около 02:30 часа, почувствах вълна от спокойствие, която охлади бушуващите в главата ми страсти и сякаш изглъта на един дъх целия гняв, който бях насъбрала. Макар да зная, че ефектът е временен, героите на Ялом са толкова конкретно и същевременно абстрактно изградени, че припознаването в техните нишки е неизбежно и съответното тяхно спасение ще се превърне и в спасение на четящия.
                 „Изцелението (на) Шопенхауер“ (не се подвеждайте по корицата) е четиво, въвеждащи ви не само в тайната на психотерапията, но и на собствената ви същност. Песимизмът среща обичта, докато не се достигне до максимата „Дадеш ли нещо истинско, ще получиш същото в замяна.“ Ървин Ялом ще ви предложи достатъчно истинско четиво (макар и изкривени през призмата на художествената измислица, поведенческите пространства на героите му са базирани на реални истории), което ще запази в тайна страховете ви, но и ще ви научи да се четете. И да четете другите.


Друго мнение:
                


                 

0 коментара:

Публикуване на коментар