петък, 20 март 2015 г.

Да обичаш "Неграмотното момиче, което можеше да смята" на Юнас Юнасон

            Eдна от книгите, за които всички говореха през последната година, преброди цяла Европа, премина през предъвкването на екрана и драматизирането на берлинска сцена.  Тази книга беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ИК „Колибри“, 2013), а Юнас Юнасон бързо  спечели сърцата на българската публика. След победоносния му марш из книжарниците логични бяха въпросите „Кога?“  и „Дали?“. Кога ще излезе друга негова книга? Дали ще бъде толкова добра, колкото първата?
      
      ИК „Колибри“ даде отговор на горните питания тази седмица, като зарадва нетърпеливите читатели с „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ (само за да ви подразня, ще ви кажа, че я разгърнах още миналата година, но на немски, докато живях в Тюбинген (можете да ме мразите вече)). Скандално жълтата корица изостря вниманието и разгръщането на този немалък роман предвещава немалък съспенс. Защото...
            „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ е почти толкова добра, колкото и „Стогодишният старец, който скочи от покрива и изчезна“. Казвам почти, защото няма как книга, която съдържа толкова много исторически факти за ужаса на Втората световна война и въпреки това оставаща невероятно забавна, да бъде лесно изместена. Но Номбеко и близнаците Холгнер бързо трупат симпатии  и дори оставят след себе си диря любов.
            Номбеко е невероятно умно момиче, родено в Южна Африка и осъдено да отговаря за външните тоалетни.
Номбеко обаче притежава завидната възможност да пресмята, а скоро след смъртта на майка си се научава и да чете, а мечтата й е да заживее в библиотеките. Тези факти, естествено, създават редица неудобства на шефовете й, което води до напускането й на колибата, за да ... я бутне един разсеян инженер и да преобърне живота й, превръщайки я в своя слугиня в атомна база.
            Някъде там, съвсем наблизо (или по-конкретно в Швеция ), един мъж се прощава с фанатичния си монархизъм, за да посвети живота си на борба срещу тази форма на управление.  Тя води до появата на близнаци на бял шведски свят, които обаче делят едно и също име. И които имат мисия – да отстранят краля.
            Животът на тримата герои (не)очаквано се преплита в Швеция, около една ядрена бомба и под заплахата на Мосад. А после... ще трябва да разберете сами.
            „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ е забавна книга, която предлага социалните присъди лековато и неусетно. Юнасон сякаш  лишава читателя от възможността да надникне в душата на героите си. Те са по-скоро макети, които носят своето послание. Авторът ясно застава срещу расизма и пречупва шведската действителност през призмата на почти незабележимата сатира. Сюжетните линии са много, а с тях читателят неусетно се оказва обикалящ света и участник в най-невероятните приключения (почти на барон Мюнхаузен). Това, което не ми хареса бе разтягането на романа, който безспорно е забавен, но имаше една българска поговорка, че „многото смях не е на хубаво“.   
            Все пак ми се струва невероятно, че „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ би могла да ви се стори незадоволителна. Тя така леко поема по незнайни пътеки, че в един момент човек се оказва изгубен и влюбен във всяка следваща страница (с малки изключения, ако си по-нетърпелив). Фабулата е плавна, всяка дума стои на място и постига точния ефект.          Забавно и остроумно, това е едно универсално четиво, което разсмива, замисляйки ви... вие можете ли да смятате, ако имате атомна бомба в багажа си?
           
Друго мнение:

            

0 коментара:

Публикуване на коментар