вторник, 24 март 2015 г.

"Избрани стихотворения" на Фернандо Песоа – стойността в стиховете

Koмуто боговете отдават
нищо, той има свобода.



Когато безмъртието се запази в стихове и когато малкият бог тактува природните елементите, е поезия – триумфираща, реалистична, достатъчна.  И човешка.
Песоа значи човек. Човекът Фернандо Песоа пък е един от малките богове на португалската поезията. Груб, натуралистичен, но невероятен в изследването на дребните неща, които придават цвят.  Признавам, че ги бях забравила и трябваше да ми натикат в лицето по най-красивия начин изданието на ИК „Огледало“ – „Избрани стихотворения“ в превод на Румен Стоянов. Като призрак, който трябва да възкръсне.
„Избрани стихотворения“ е водовъртеж от най-добрите стихове на Песоа, завъртащ всичко – от илюстрациите до страстния предговор на преводача – до дълбините на главата на читателя. Стиховете нахлуват в теб, през и въпреки всички прегради и удобна подредба на ежедневието. Отнемат всичко, за да завърнат към изначалната свобода:
Koмуто боговете отдават
нищо, той има свобода.
            Песоа безмилостно унищожава всичко специфичното, изтръгва дърветата на въображението, за да оголи човешкото:
“Ти, мистико, виждаш значение във всяко нещо.
За теб всичко има забулен смисъл.
Има нещо скрито във всяко нещо, което виждаш.
Каквото виждаш винаги го виждаш за да видиш друго нещо.
Пък аз, нали имам очи само за да виждам,
Виждам липса на значение във всичките неща;
Виждам го и се обичам, понеже да си нещо не означава нищо.
Да си нещо е да не подлежиш на изтълкуване.”
“Слава Богу камъните само камъни са,
Реките само са реки,
Цветята само са цветя.
Аз си пиша прозата на моите стихове
И съм доволен,
Щото знам, че разбирам изотвън природата,
А не я разбирам изотвътре
Защото природата няма вътре,
Иначе нямаше да е природа.”
            На пръв поглед неритмични, стиховете крият в себе си силата на първичната поетика, която руши изкуствено създадените цивилизационни норми.
Нещата нямат значение: имат съществуване.Нещата са единственият скрит смисъл на нещата.”           
Близък до философията на Хегел и натурфилософите, Песоа открива „ужасната реалност на нещата“ с щастие. Тайнствеността на стиховете е израз на всяко нещо на света. Португалският поет създава един безоар срещу отровата на деня и изживява едно мечтано съществуване – просто по своята същност, но истинско.
Безсмислено ми се вижда да придавам нов образ на стиховете му. Те сами променят формата си, разливат се като чиста вода, проникват между пролуките, променят формата на нещата, играят си с нея и разлайват кучетата в главата. Такава поезия преражда с простотата на изказа си,  изненадва със скока от ежедневния език към магическия свят на естетически красивото, възвишеното и одухотвореното.
„Избрани стихотворения“ от Фернандо Песоа е само бегло надничане в една безкрайна, грубо щрихована приказка. Но изпод щрихите ще откриeте толкова много при всеки прочит, че винаги ще искате да се връщате за още. Защото този малък бог оставя по един двойник, скрит някъде и чакащ  жадното капките опит, болка, знание, страдание и щастие.  А стойността... „стойността е там, в стиховете.“



0 коментара:

Публикуване на коментар