неделя, 17 май 2015 г.

Май е в "Събрани разкази" от Труман Капоти

            Месец май е месецът на развятите поли, на локвите за прескачане и на аромата на липи, нахлуващ от прозореца. Нощите изведнъж стават по-магични, стоенето в парковете след работа се превръща в продължение на деня, а миговете за четене неизменно се изместват в малките часове. Ето защо ми се струва, че ИК „Колибри“ пускат съвсем навременно (и предпанаирно) „Събрани разкази“ на Труман Капоти – разказите са приказката преди лягане, която гарантира необичайни сънища.
         „Събрани разкази“ е сборник, който представя на читателя 20 многоспектърни истории, с които Капоти ме спечели не само като романист (кой не знае „Закуска в Тифани“ или „Хладнокръвно“, кой не е чувал за тях), но и като майстор на късия разказ.
 Изданието съдържа преиздадените 19 разказа от  „Дървото на нощта“ плюс превод на „Мохаве“, но за мен това беше първи сблъсък с тях и ме оставиха меко казано учудена.  Защото разказите  притежават суров чар, който яростно грабва читателското внимание, но след това сякаш го захвърля употребено – фабулата се движи по една логична нишка, докато не реши да спре изненадващо и да скочи в нищото. Влюбиха ме „Дървото на нощта“, „Децата на рождените им дни“, „Китара с диаманти“, а първият разказ – „Стените са студени“ ме развесели с лекотата на меланхолията, която Капоти предлага, но през цялото време ми се струваше, че същественото остава някак невидимо за очите, рее се из въздуха около мен,  вдишвам го, но забравям да издишам формата му. Някъде на средата на пътя се крият поуката и посланието, а краят оставя неочаквана тишина. Един необичаен ми за писателя стил, едно необичайно ми сънуване.
Сблъсък с „Моята гледна точка“, летене на „Безглавия ястреб“, криволичене „Между пътеките към рая“ със „Собствено палто от Норка“, до „Изгодната сделка“ за пренощуване под „Дървото на нощта“ – това е малка част от приключението, скрило се из страниците. Докато пътува през провинциалния Юг, градската готика, между вдишването на спомени и разтапянето им като снежинка, до естетиката и хумора, стегнатият изказ на автора остава подробен и незатормозяващ, позволяващ моментално потъване в атмосферата на сборника от ред първи.
Езикът на Капоти редува поезия с прорязваща рационалност, оставя впечатление за реалност, а напомня за сън. Героите са близки и далечни, предизвикващи почуда или искрена емпатия.

„Събрани разкази“ е развятата пола в парка, меланхолията и романтиката на майската вечер, ухаеща на липа, суровостта на дъжда, когато си останал без чадър, както и южняшкия юмрук мистерия. Мога само да препоръчам, като правя уговорката, че читателят, който не се е срещал с писателя досега, ще се запознае с една негова неподозирана страна – друг глас в друга стая.

1 коментара:

Сив каза...

Последните два дена започнах да чета Капоти. "Музика за хамелеони". Толкова много ми хареса, че се поинтересувах за други негови сборници с разкази. Благодаря за чудесната статия - обезателно ще се сдобия с копие от "Събрани разкази". Поздрави и нови вдъхновения. :)

Публикуване на коментар