понеделник, 15 юни 2015 г.

"Чудото в Поскокова Драга" на Анте Томич – хумор за балканци

            Често абсурдите дремят в детайлите. В онези моменти, в които научаваш „десетките рецепти за приготвяне на качамак, за грешките при прането на цветни дрехи и за супата в пепелника“. В които „сърбите не умеят да губят, а накрая започва да вали, което никак не е зле“.
     
       След като Анте Томич грабна сърцата на българския читател с „Какво е мъж без мустаци“, ИК „Колибри“ смело хвърля лятна ръкавица и предизвиква морето. Защото четенето на плажа на „Чудото в Поскокова Драга“ – втория преведен на български език роман на хърватския автор – няма да ви даде възможност нито да плувате, нито да се гмуркате, нито да събирате мидички. Просто защото няма да можете да се отделите от сигнално жълтите корици, а мускулите на корема отдавна ще са ви заболeли от смях.
            Фабулата се завърта около стария Йозо и четиримата му синове – Крешимир, Бранимир, Звонимир и Домагой. Малко диваци, малко грубияни, главно първични балканци, главните герои живеят високо в планината и всичко в този мъжки свят се развива прекрасно, докато Крешо не решава да си намери съпруга, която да се грижи за домакинството. Престрелките и преследванията с коли са малка част от всички чудеса, които се случват около петимата юнаци, а те (като повечето наши събратя от полуострова) смело се гмурват в абсурда на събитията с пиене, бой и... хърватска музика.
 Ако всичко написано дотук ви напомня филмов сценарий, впечатлението ви не би било погрешно. Томич сякаш нарочно прескача от сцена в сцена, сменя действащите лица, елегантно щрихира диалозите така, че поне усмивката да изгрее на лицето на разгръщащия страниците.
“Чудото в Поскокова Драга”  е от онези комедии, които се четат бързо и леко, и в които може  да бъдат открити елементи на уестърн, романтика пародия в едно.  Сред забавата изплува сблъсъкът между старото и новото, между мъжете и и жените, макар и в този роман авторът да е заложил почти изцяло на хумора и по-малко на промушването на сериозни идеи зад огледалото на смешното. Последното може би ще се окаже минус за читател, който е в търсене на размахваща пръст сатира, но самият роман е умело съчетание на стил, език и идея, така че дори „скучняци“ като мен, който се оказват невероятно придирчиви към комедията, да се окажат (пре)задоволени.
А и нали вече е лято. Важно е човек да научи „няколко полезни съвета за обзавеждане на дома“ между „дискусията върху тезата на Шопенхауер, че волята е по-силна от разума“, докато „на бензиностанция се спори разгорещено за превъзходството на бялата раса“.


0 коментара:

Публикуване на коментар