неделя, 19 юли 2015 г.

„Моята прекрасна книжарничка" от Петра Хартлиб

            Една от най-често чуваните реплики след като започнах работа в книжарница преди две години беше „Ей, супер, седиш и си четеш по цял ден.“. Странно е колко малко представите на познатите ми отговаряха на истината. Защото за да работиш на книжарска позиция, се изискват изключително много търпение, безсъние през определени месеци, здрави нерви при инвентара в началото на годината  (обикновено в студеното хале), а и яки  ръце и як кръст за разнасяне на кашоните пратки и преподреждане на прашните складовите помещения.  Няма да споменавам и цялата документация и отчети, които трябва се правят.
petra hartlieb, moyata prekrasna knizharnichka            „Моята прекрасна книжарничка“ от немската авторка Петра Хартлиб (ИК „Сиела“, 2015; превод Алеко Дянков) е доста по-различна от предизвикалите фурор преди няколко месеца книги, посветени на тези храмове на книжната покупко-продажба. Защото макар и сбито, реално предава усещането на всеки един книжар – от моментите на пълно умопомрачение и желание да убиеш половин свят до вдъхновението, което те изпълва след разговор с клиент, споделящ твоя литературен вкус, или такъв, който си е тръгнал доволен и щастлив благодарение на препоръките, които си му дал.
            Да пиша за този текст означава да пиша за мои собствени преживявания. Не вярвам да съществува книжар в България, който да не е имал поне една от въздишките, които Хартлиб описва. А те обещават, както усмивка, така и искрено съчувствие.
            Петра Хартлиб и семейството й се местят след прибързано решение във Виена, където отварят мака книжарница. Подобно преобръщане на света има своите неизбежни рискове – как да убедиш сина си тийнейджър, че трябва да зареже дома  си, страната си (Германия); как да замениш мечтите си да бъдеш критик, мениджър, издател с чара на кашоните, мръсните тениски и напуканите ръце, извънредната работа и  заплахата Amazon. Стъпка по стъпка семейство Хартлиб успява да намери своето достойно книжно място, а срещите с автори като Джонатан Франзен и Т..К.Бойл са само черешката на една торта, която се оказва заслужена награда.
            Езикът на „Моята прекрасна книжарничка“ е стегнат – авторката не изпада в излишни описания. В 160 страници са сумирани редица часове и седмици, редове и книжни лавици. Хуморът на Хартлиб смекчава възможното впечатление за „мрънкане“, както и (може би за жалост) доста от драмата на критичните моменти. Ако сте свикнали на романтични истории за книжарници, то тази книга е по-скоро документалистика с чувство за хумор. Резюме на един човешки живот, посветен на книгите в една от понякога най-неблагодарните професии и най-вдъхновяващата и каляващата.
петра хартлиб
В моята книжарничка
            Въпреки горното твърдение този роман е все пак приказен. Цялото повествование може да се стори на читателя до известна степен идеализирано – нещо, което не е непременно лошо в свят и в държава, в които намръщените физиономии преобладават. Като минус мога да отчета краткостта на романа. Историята може да бъде доста по-задълбочена. А и си признавам, че не ми се искаше да свършва.
            Поздравления за превода на Алеко Дянков, успях да поразгърна части от немскоезичния вариант и за разлика от преводите от други езици (като италиански или испански), за които мога да съдя само по усет и впечатления, тук мога да съм сигурна, че към текста е подходено прецизно. Браво и на ИК Ciela за оформлението, както и на Дамян Дамянов за чудната корица.
            „Моята прекрасна книжарничка“ е книга, която ще ви направи част от непосилната лекота на книгите и книжния живот. Ще ви поведе по стъпките на хората, които се грижат за едно от хобитата ви, една от страстите ви и със сигурност ще ви накара да се замислите на прага на живота на една книжарница дали сваляте превръзката на очите си или оставате с нея, или се губите по пътя на лавиците. Забавлението в 1-2 часа четене са гарантирани, изживяването на една мечта – неизбежно, а след прочитът й съм убедена, че ще зарадвате поне един книжар с приветлива усмивка и благодарност за работата му.

            

0 коментара:

Публикуване на коментар