вторник, 21 юли 2015 г.

"Любовният еликсир" на Ерик-Еманюел Шмит – любовта между науката и емоцията

            Скъпи ти, който ми препоръча тази книга с думите, че ще открием обща кореспонденция в нея,
                   Ако искаш да ме прочетеш, здравей.
                   Ако не, пак здравей.
          
  Пред очите ми е малката книжка с маслено красива корица, за която ми говори. „Любовен еликсир“ на Ерик-Еманюел Шмит (ИК „Леге Артис“, 2015; превод Светла Лекарска) се оказа точно това, което ми описа. Минало, но достигнало до идеализирано бъдеще; история за края на любовта, с нейните митологии, с малките й безполезни магии.
            „Любовен еликсир” (италиански: L’elisir d’amore) е комична опера (опера-буфа, опера giocoso) в две действия, четири картини, от Гаетано Доницети по италианското либрето на Феличе Романи. Подобно на нея, Шмит създава комичен роман за любовта в две действия – смях и драма, преобърнати начало и край:
„Когато един път свършва, се очертава друг.“
            Абсолютно реалистично погледнато, историята на Шмит не блести с оригиналност. Двама бивши любовници (приключили петгодишна връзка) разменят писма от момента, в който Тя (Луиз) заминава надалеч в опити да избяга от миналото, а той (Адам) се опитва да съхрани поне думите, ако не страстта помежду им:
 „Адам, 
Ако приятелството е приют за умираща любов, мразя приятелството.
                                                                                                                              Луиз 

Скъпа моя Луиз, 
Пласт кожа дели любовта от приятелството. Тънък е...
                                                                                                                             Адам“
            „Неовладяна, несръчна, бунтуваща се“, искаща всичко или нищо, Луиз все пак откликва на молбата на „предпочитащия лова пред дивеча“ Адам. Макар и хапливи, писмата продължават да летят през океана и спомените и философските разсъждения за любовта и приятелството  изграждат нов мост между двамата, изначално опознаване чрез крепкото им привидно обезстрастено общуване. Всичко това, докато не се появят една Лили и един Брис, всеки носещ щастие, даващо основа на взаимно перчене.
            Точно заради универсалността си обаче, в комбинация с езика на Шмит, тази история успява да уцели Ахилесовата пета на почти всеки читател. Нереалистично или не, припознаването на собствени любовни истории е неизбежно.
            Признавам, че и аз се открих, макар и от двете страни.
„Не се ли умори от този постоянен лов?На твое място бих умряла от скука. Повторението на авантюрите никак не прилича на авантюра.“
„Откакто се преместих, твоите писма останаха на прага на живота ми – жалки посланици от един отмрял свят, изгубили се по пътя овехтели картички, чиито цветове са съвсем избелели.“
            Изграден изключително върху диалози, този кратък роман (клонящ към новела) рови надълбоко в ковчежето спомени, които са забравени на дъното, понякога дори забранени. Чрез препратки към „Опасни връзки“, „Тристан и Изолда“, „Дон Жуан“ и Фройд, Шмит поставя въпроса какво е любовта и имаме ли пълна свобода да се избираме:
„Флиртът не е любов, а желание за любов. Губиш е в абстрактни понятия. Слез на земята, Луиз.
Адам“
„Красотата на първата любов произлиза от това, юе тя не се страхува от края, вярваме, че този момент е вечен, не знаем нищо за изхабяването.След това гангрената на умиращата първа любов заразява останалите.   
      Луиз“
 Образите на Адам и Луиз са плътни, поглъщащи, неоставящи избор – читателят очаква поредната схватка между двамата с всяка следваща страница. Авторът е намерил с изключителна точност перфектната дължината на текста,  така че той да не доскучее, а всяка дума е на мястото си (тук е моментът да поздравя Светла Лекарска за поредния й чудесен превод).
            „Любовен еликсир“ гарантира смях и лекота (предполагам, че ако скоро е приключена такава връзка,  елементите тъга ще са неизбежни). Като единствен минус отчитам ала приказния финал. Звучи невероятно аз да го пиша, но дори и там, където е текло, пак да тече, залепването на счупеното ми се струва невъзможно от сегашна гледна точка и ми се щеше романът да бе завършил по-запомнящо се, по-шокиращо, дори по-тъжно.
              Скъпи ти, който ми препоръча тази книга, благодаря ти. Смях се.
          Скъпи ти, който ще прочетеш тази книга – направи го. Философските въпроси, които ще те застигнат заради собствената ти история, са поднесени с лекота, но могат да се окажат решаващи някога. Когато страстта срещне приятелството.
           
           
           Друго мнение:
           
           
           
           
           
           


0 коментара:

Публикуване на коментар