събота, 25 юли 2015 г.

"Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало" - дарът в името на вечността

Ако приемем, че аrs longa, vita brevis est*,  то едва ли има творец, към когото Смъртта да е била така благосклонна, както към мексиканската художничка Фрида Кало. С една подарена целувка живот в ранна възраст „Кръсницата” подарява миг вечност, макар и на цената на огромна болка. Символ на чувствеността и страданието, образът на Фрида за мен винаги е бил цветна мозайка на страданието и чувствеността,  а творбите й – проява на първична и помитаща откровеност. Затова и появилата се наскоро нейна биография от мексиканския автр Ф.Г. Хагенбек (ИК „Колибри”, 2015) нямаше как да не предизвика интереса ми.
Предполагаемият таен дневник на художничката става център на творбата, която представлява една съвсем нетипична биография, граничеща до чиста художествена измислица и приказност.
Признавам, че макар да съм запозната с фактите около живота на Кало, трудно можех да следя за неточности, главно защото стилът на писане на Хагенбек сякаш с магия замъглява съзнанието. В даден момент представата, че се чете за реално съществуваща личност, чийто развой на жизнения път е пределно известен, се размива и читателят се оказва захвърлен из американската или мексиканска лудост на миналия век.
През април на търг в Ню Йорк бе предложена колекция от 25 писма на Кало - над 100 страници на места еротична кореспонденция. Писмата на Фрида Кало насочват към неизвестни досега събития от живота й - включително и бременността. Но те също така съдържат интимни детайли. Според историята сред личните вещи на Фрида Кало е намерен малък черен бележник, подарък от нейната приятелка Тина, който представлявал сбор от готварски рецепти за Деня на мъртвите, 2 ноември. Рецептите са дословно предадени в биографията, което превръща книгата в своебразен наръчник за кулинари –  нещо като въведение в мексиканските специалитети на поетичен език, към който е придадена и щипка хумор (добре, де, аз така и не ги изчитах докрай, готвенето никога не е било моята стихия).
Започвайки от детството, фикционалната биография на Хагенбек проследява основните събития в живота на художничката и жонглира взривоопасно с непокорния й нрав, упоритите й опити да има деца, с развитието й като художник и чувствеността й.  Едва на 47 години Фрида Кало напуска живота, но пътуването й между раждането и смъртта е осеяно с изпитания и възходи.


„– Повиках те, за да занесеш съобщение на Кръстницата ми. Искам да променя срещата ни. Тази година няма да има дарове за Деня на мъртвите. Искам да дойде утре. Кажи й, че се надявам пътуването да бъде радостно и че този път не желая да се върна.”
Фрида с Диего Ривера
Завърнала се няколко пъти от инобитието, Фрида се среща и изиграва главна роля в живота на колоритни личности като Диего Ривера, Лев Троцки, Пабло Пикасо, Джоджиш О’Кийфи, Хенри Милър, Ърнест Хемингуей. Основен акцент в биографията й се оказва пагубният брак с Диего Ривера. Заслепяващата страст, изпепеляващата ревност, бездънната тъга от невъзможността да има дете са емоциите, които доближават и отличават Фрида от другите жени.
 „Не рисувам сънища, нито кошмари, а моята собствена действителност.”
„Свещена билка” е една нестандартна биография. В самото начало читателят би могъл да срещне известна трудност в навлизането на текста (може би е от превода, може би и самият Хагенбек не е могъл да се концентрира при избора на една или друга дума в това неразплетено кълбо мисли, което оставя срещата с творбите и с личността на Кало).

Стилът е разказен, езикът запазва ежедневното си звучене, а книгата се преполява неусетно. В тези 300 страници оживява приказка, чийто край е справедлив, а мистификациите и фантастичните моменти засилват впечатлението за необикновеност. Хуморът и горчивината се преплитат в едно.
            „Свещена билка” от Ф.Г. Хагенбек безспорно крие изненади. Лично аз може би останах до известна степен неудовлетворена от беглото споменаване на самото творчество на Фрида и все пак забележимото прескачане от момент на момент от живота на художничката, но въпреки това книгата предполага съвсем различна нагласа, тъй като за разлика от сухите и на моменти доста отегчителни биографии, залага на щрихите емоции за сметка на фактите, като подсилва нюансите им, така че читателят да се окаже омагьосан от един чужд живот.
           Сет Годин пише, че „ако няма дарове, няма изкуство.” Дарът на Фрида е най-ценното нещо, което притежава един човек. С цената на собственото си щастие тя завещава на човечеството едни от най-цветните и спорни изображения, отражения на една човешка съдба. ВСет Годин пише, че „ако няма дарове, няма изкуство.” Дарът на Фрида е най-ценното нещо, което притежава един човек. С цената на собственото си щастие тя завещава на човечеството едни от най-цветните и спорни изображения, отражения на една човешка съдба.
            В „Свещена билка” Хагенбек е успял да долови точно това. 
            


*Животът е кратък, изкуството – вечно. (Хипократ)

0 коментара:

Публикуване на коментар