2666 oт Роберто Боланьо – един magnum opus за истинския свят

боланьо
Роберто Боланьо е вселена. Латино-американска сага, която е арогантна, поетична, смела и сякаш безкрайна. След „Телефонни обаждания“, „Чилийско ноктюрно“ и „Кучки вероломни“ или въпреки тях той успя да ме влюби в себе си.  Но нито един от тези сборници не може да се сравни с magnum opus-а му 2666” (изд. „Рива“).
В близо 1000 страници чилийският писател успява да побере цял един свят, който по-късно да взриви из основи. Романът е издаден след смъртта на Боланьо и по първоначален замисъл трябва да бъде разделен в пет различни книги. Не е ясно какво значи заглавието на творбата, а декодирането му остава неразрешимо до страница последна. Аз лично смених поне три хипотези, всяка от които подлежи на съмнение („улицата прилича на гробище, но не на гробище от 78, не на гробище от 92, а на гробище точно от 2666”)
Основната тема на „2666“ е хаотичната цялост на изкуството и рамкирането на съдържанието му във форма, но цялата книга представлява една мозайка, всяко парче от която носи свое собствено послание и под което нощуват стотици герои. Писателят с лекота вдъхва живот на различни типажи –  литературни критици, чернокожи журналисти, мексикански развратници, елитни американски компаньонки, бизнесдами, домакини, убийци и изнасилвачи, професори, нацисти, евреи – изобщо, пресътворен е светът, но не в рамките на седем дни, а в пет части. Препратките към реално съществуващи личности и събития (Максим Горки, например) правят плътта в Боланьовата проза пълнокръвна, достоверна, диханието на която не подлежи на съмнение.
Първата част – Литературните критици”представя четирима педантични академици, които обикалят конференции из Европа, попадат в клиника за душевно болни в Швейцария, обменят думи с луд художник и междувременно не остават чужди един на друг. Обсебени от своя любим писател, Бено фон Арчимболди, те представляват отчаяни, безметежни души, обсебени от разкриването на таланта, поглъщането на формата, на изкуството като източник на собствено спасение, а иронията, с която се гледа към цялата академична общност е поднесена очарователно, почти безболезнено.
Втората част„Амалфитано” – ми се стори малко по-далечна от познатия ми стил на автора. В нея  учителят, емигрант, живеещ на мексиканската граница и грижещ се за красивата си дъщеря Амалфитано бавно потъва в самотни истерии след като жена му го е напуснала, за да пътешества. Обединяващото с първата част са новините за серия убийства в Санта Тереса.

Далеч по-поетично от в първата, във втората част събитията придобиват сенчеста важност, в атмосферата и зад думите прозира опасност, а метафорите опоетизират езика по начин, по който умеят да го правят само испаноговорящите автори (лични пристрастия мои).
Голямо и несъвършено произведение, „2666“ проправя път към неизвестното, връща към загърбеното по-сложно и точно тази втора част противопоставя най-ясно две естетически категории – тази на красивото и достъпното и тази на трудното, но прекрасното.

Третата книга – „Фейт“  запознава читателя с тъмнокож американски журналист, подписващ се с псевдонима Оскар Фейт. Той е изпратен в Санта Тереса да отрази боксов мач. В този град на безвремието властват наркотиците, страхът и жестокостта. Санта Тереса е главна сцена на лудостта, а действията на картела са сковали всяко движение.  Дори Фейт не може да спаси съдбата от Армагедона, който носят престъпленията.

А именно четвъртата част –  „Престъпленията” – в хронологичен ред подлага на дисекция изконното зло в съвременния свят –  генераторът на безскрупулните убийства на стотици жени, случили се между 1993 и 1997 г. Откриването на обезобразени трупове, изхвърлени в пустинята, полицейската корупция, наред с политическата неангажираност и непрестанно разширяващото се влияние на картелите рисуват една грозна и жестока картина на безсърдечен мъжки свят, в който ролята на жената е тотално стъпкана до невинно и беззащитно жервоприношение на мачизма, на първичното, на ирационалното и грозното.
Не мога да не призная, че като жена, за мен тези страници бяха изключително отблъскващи – усещане, граничещо до погнуса и панически ужас. Боланьо не спестява на читателя нито един дивашки танц, героите му сякаш оживяват, пробиват пространството и прострените им ръце се мъчат да докопат дъха ти, да го задушат завинаги.
Въпреки гнусните картини и факта, че не би понесла на по-чувствителните души, в тази част се намира силата на творбата, епицентърът на творческия трус, вкопчен във всяко парченце живот. След нея петата част –  „Арчимболди”е мехлем-успокоение за нанесените рани. Боланьо ни преставя Ханс Райтер, германец, част от 79-ти полк в нацистката армия през Втората световна война, който обаче живее затворен в мрачния пашкул на собствените си мисли.  Събужда надеждата и я оставя да виси във въздуха, обесва я безмълвно.
„2666“ е „оазис на ужаса“, апокалиптичен роман, който предрича края на рамките, края на света и литературна антилитература. Трудно е да се побере в едно читателско ревю, критика или откъс мощта на езика на чилийския писател, както и цялостната философия на тази нестандартна онтологизация на думите, на хората.
Комплименти към преводачите – Катя Диманова, Мариана Китипова и Маня Костова – съумели да създадат един хомогенен текст на български, както и  към редактора Лилия Добрева и коректора Мила Томанова, допуснали пренебрежимо малко количество грешки в тези 990 страници.
„2666“ не се нуждае от търпение. Книгата поглъща и потапя в един свят, който е познат, но лишен от булото, отдалечаващо от грозотата, от голата си жестокост.
„Ингеборг питаше Райтер  защо не пише поезия и Райтер ѝ отговаряше, че цялата поезия във всичките си разновидности се съдържа или може да се вмести в един-единствен роман.“
В един огромен роман Боланьо е побрал цялата поезия на злото и на литературата. Тази поезия не е за всеки, но мога само силно да я препоръчам, макар да ми е ясно, че един прочит не стига. Taка както един живот не стига, за да се прочетат всички книги, побрани из страниците на "2666".


По-запалени дори  и от мен мнения:

                                                                                

Коментари