"Подчинение" от Мишел Уелбек – деволюция на вярата в собствените сили

...сърцето ми е изсушено... за нищо не ставам.
Жорис-Карл Юисманс

„Подчинение“ („Факел експрес”, 2015), новият роман на Мишел Уелбек, бе издаден във Франция в деня на атаката над редакцията на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“. Скандално съвпадение, с оглед на факта, че на корицата на последния за тогавашния момент брой на изданието има карикатура на Уелбек с надпис „Предсказанията на маг Уелбек: „През 2015 ще ми паднат зъбите... През 2022 ще празнувам Рамадан!“.
Фабулата се развива в една нова Европа, в която ислямът печели чрез избирателните урни и западна демокрация, за да преобрази френската политика и общество. Главният герой Франсоа е университетски преподавател, литератор и почитател на декаденса и Юисмнас; самотник и въпреки това естет по душа. От микрокосмоса на неговите преживявания Уелбек проследява промяната на макросвета. А тя придобива неподозирани размери. Посмуква се във всяка брънка на тялото и разменя реалност с идеологии.
Франсоа от малък мрази младите, застигнат е от кризата на средната възраст, а  дисекцията на любовния му живот още по-стремглаво го води към пропастта. Без смисъл на съществуването, липсата на любов в съвременния свят е равносилна на липсата на вяра, липсата на Бог. Когато на 44 си преподавател по литературата на XIX век в „Париж III Сорбона“, работиш само в сряда, загубил си връзка с родителите си,  единственият ти събеседник вечер е телевизорът, а дори тъгата не може да събуди първичния ти инстинкт за самосъхранение и адаптация, животът представлява само мъчително очакване на смъртта.
Почти всички герои в романите на Уелбек (още от „По-широко поле за борбата“) виреят в една полумъртва среда, в която колегите им се считат за недосегаеми, хъсът за живот сякаш е отнет, а сянката на каквато и да е дълбичина ги плаши. Такива са и спътниците на Франсоа в университетските му начинания и когато изборите неочаквано са спечелени от „Мюсюлманско братство“, партията на Мохамед Бен Абес, единствено самотникът може да надуши промяната и последствията от нея.
Мохамед Бен Абес е изтънчен политик, Умерен мюсюлманин, високообразован. Противно на очакванията, Уелбек не напада, няма изградени образи на талибани, терористи и носители на злото. Партията  на Абес е създадена през 2017 г., печели президентските избори през 2022 г. с подкрепа на широка коалиция от утвърдени партии, на които са предоставени стратегически министерски постове. Абес впоследствие е сравняван с Митеран, оприличаван е на нов Де Гол. Задминава а Марин Льо Пен, прототип на Ангела Меркел. Политическата система на Франция мутира и се слага край на управлението ляво-център дясно, а ценностната система се подлага на изменения. Важното за ислямската политика са децата. Който владее поколенията, владее държавата и бъдещето. В икономическо отношение новата политика не подкрепя големите индустриални проекти и компании. В рамките на три години Уелбек проследява как социалните разходи на държавата са намалени с 85%, престъпността намалява, а патриархатът е легитимен. Полигамията – правило.
Промените застигат и Сорбоната – вече украсена със звезда и полумесец на фасадата. Приелите мюсюлманската религия получават по-високи заплати, предвиждат се по-високи пенсии. Абес стремглаво върви по пътя на завладяването на сърцата на интелектуалците към една Европа, в която властват арабите, а президент е той.
Франсоа също се оказва впримчен в плановете на исляма. Той постепенно се увеждава в приемливостта на идеите на Абес. Подчинението е това, което вижда като единствен логичен изход в ситуацията на едно масово европоцентристко самоубийство. Любовта на мюсюлманите, овековечена, устойчива, трайна е нещото, което омагьосва душата му, оказва се неговата Ахилесова пета и го кара окончателно да се отрече от себе си Приел  нова идеология, последното изречение, което завещава на читателя е: „Няма за какво да съжалявам“.
За разлика от предишните текстове на Уелбек, „Подчинение“ ми се видя по-слаба книга от „Платформата“ или „Елементарните частици“, по-близка като звучене до „Карта и територия:. Текстът не е агресивен, скандален или провокативен, той сякаш просто сумира различни прогнози, с които сме облъчвани всеки ден и им надява дрехите на собственото си мрачно въображение. Франсоа сякаш е негово собствено огледало – един мъж на прага на старостта, който се примирява със самотата си и търси нова основа, на която да се задържи, за да не потъне. Може би това е лично мое мнение, но ми се видя, че чета много повече за самия автор, отколкото за самоубийството на Европа – факт, който прави романът по-интимен, по-човешки и лишен от цялостна политизация. Завръщането на религиозното не е лозунг, а по-скоро нормална психологическа реакция, която наблюдаваме често у хора, преминали през невероятни трудности и самота. Деволюция на вярата в собствените възможности и търсене на нещо по-велико. Търсене на смисъл.
Някои френски критици наричат Уелбек след „Подчинение“ нов Оруел, нов Хъксли. Други са на мнение, че романът му е проста провокация. Истината навярно се крие някъде по средата, защото самият роман сумира вече известни прогнози, за жалост или радост, доста близки като времево разположение.

            Лишен от типичната циничност и преднамерена скандалност, „Подчинение“ е роман-откровение. Фактът, че реакциите около него са така остри, по-скоро е отражение на личните страхове по отношение на политическите въжетa, върху които лавира Европа. При всички положения, заслужава да се прочете. Защото е център на лично и външно. Защото Франсоа в зародиш се крие у всеки един у нас.

Коментари