неделя, 23 август 2015 г.

На по дума, две с Емануил А. Видински



На по дума, две с...

Емануил А. Видински
emanuil a. vidinski
Снимка: София Лайв

Емануил A. Видински е писател, поет, редактор в издателство „Панорама“, а отскоро се изявява и като вокал на рок бандата Par avion. Сблъсках се с неговите стихове преди известно количество време, докато две мои познати се отдаваха на женско четене на различни стихове – ситуация, която по-скоро ме изуми и предубеди. По-късно и по ирония на съдбата точно тази стихосбирка изигра много важна роля за преживяването на една раздяла, а преимуществото и двамата да населяваме един град и едни среди доведе до възможността да обменим дума, две на живо.
Днес Емо се числи към приятелския ми кръг, а няма нищо по-добро от това да стартираш нова рубрика, задавайки въпроси на приятел. Предполага се, че тогава получаваш най-честните отговори.
На Панаир на книгата
не е същото, ако не притичвам
до щанда на Даря и Емо

За „Книжно: На по книга, две“ Емануил А. Видински разказва за „Егон и тишината“, за огледалото и душата и за това... какво (го) чете.




Тази година изкара сборник с разкази след почти 10 години мълчание на този литературен фронт. Разкажи ни малко повече за раждането на „Егон и тишината“?

Някъде в началото на лятото 2014 събрах всички неиздавани в книга разкази, препрочетох ги,
подредих ги, премерих тежестта им и си казах, че е време за нов сборник. Дадох си сметка, че докато подготвя текстовете, ще стане 2015, когато именно се навършват 10 години от първия ми сборник с разкази "Картографии на бягството", отдавна изчерпан. И така ми хрумна да обединя двете книги в една, да преиздам първата и да я допълня с всичко онова, което съм писал през последното десетилетие в жанра "разказ".

1.      Виждаш ли „Егон и тишината“ като „ремастъринг“ на „Картографии на бягството“?

О, не. "Егон" е допълнено издание, което хвърля нова светлина върху "Картографиите". Темите са си все същите, които ме вълнуват, но различното ми светоусещане и себеусещане, което личи в новите текстове, по някакъв начин обогатява четенето и на по-старите.

2.      Героите ти в сборника са предимно зрели, улегнали, затворени, преживели уникални истории. Отразяват ли те по някакъв начин твоето себеусещане?

Не съм никак сигурен, че са зрели и улегнали, по-скоро са неуравновесени и истерични :)
Те отразяват мой интерес към света и хората, нещата, които ме вълнуват: всекидневието, умората не сетивата, износването на чувствата, внезапната истерия, миналото, сънищата, любовта. Такива неща.

3.      Как се чувстваш след издаването на сборника. Имаше ли изненади от реакциите на хората?

Чувствам се чудесно, сборникът върви, получавам обратна връзка, което винаги е много ценно за един автор. Много интересно е когато някой 20-годишен ми пише впечатление от първата част на сборника, преиздадените "Картографии", защото когато те са излизали той е бил на 10 и на мен ми е истински любопитно как вижда той или тя тези текстове сега.
Изненади не е имало, защото всички реакции са валидни и възможни. Обикновено чувам да се спори по темата много ли е различна първата част от втората, или не чак толкова. И двете страни имат свои застъпници.

4.      А има ли нещо, от което бягаш сега, и нужна ли ти е карта за бягството?

Бягам всекидневно от недоволството си, насочено основно към мен, игнорирам го и се правя, че не го виждам, то обаче е доста изобретателно и винаги ме изненадва, обикновено в гръб. Сериозно казано: човек винаги бяга от нещо, всеки ден.

5.    Автор на роман, сборници с разкази и една стихосбирка, а междувременно редактор в издателство „Панорама“. Кога си най-вече себе си – като достолепен прозаик, natural story teller, чувствен поет или стриктен критик?

Честно казано към момента най-много съм себе си с китара в ръка. Но всяка една от тези мои дейности ме допълва и е съставна част от мен. Обичам ги всичките, доставят различен тип удовлетворение и ме придърпват към себе си по свой си, различен, но неустоим начин.

6.      А как се случи това? Да си писател/поет.

По най-естествения начин. Когато бях малък, баща ми ми четеше вечер „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“ на Селма Лагерльоф. Тъй като беше лято, бях във ваканция, играех по цял ден и с лягането заспивах почти веднага. Заслушвах се в гласа на баща ми, потъвах в света на книгата и цяла нощ я сънувах. Поради това баща ми напредваше много бавно с четенето и цялата работа се проточи. В моето детско съзнание нищо никога нямаше край, нещата бяха вечни, особено хубавите неща.
В един момент обаче книгата свърши и аз за първи път се сблъсках със смъртта. Такова беше усещането, за край и необратимост, светът, в който живеех и обожавах, рухна, просто след последната дума не следваше нищо. Мислех, че думите не свършват, че са вечни и чрез тях и аз съм вечен. Но не.
Помня ясно мъката, беше ми тежко. Бях впечатлително хлапе. И за да въстановя този избуген рай, аз започнах да си измислям историята на Нилс след края на книгата. Тогава не пишех още, бях много малък, но не спирах да си въобразявам.
Докато скоростта на детството не измести света на Нилс с други възбуждащи неща и не преминах нататък. След това обаче, всеки път, когато нещо приключеше, филм, сериал или книга, аз започвах да я възстановявам, защото смъртта в смисъла й на край ме плашеше.
Някъде около 10-тата си годишнина потънах в света на Карл Май, Майн Рид и Рафаел Сабатини и тогава започнах да пиша.
Но в общи линии започнах да пиша, за да се спася от страха от смъртта.

Поезията дойде късно, въпреки че според мнозина дори в прозата си съм поет. Не знам, оставям това на другите.

7.      Този въпрос ще е лесен, защото вярвам, много пъти са те питали, но... от кои автори или стилове е било съблазнено твоето собствено писане? Кои са твоите вдъхновение (не само литературни).

Лесен е, да :) Но и говоря с удоволствие за любимите си автори.
Разбира се, човек взима от почти всичко, което е чел и харесал, за да оформи собственото си писане. Но някои писатели му влияят повече. При мен първите имена със сигурност са Маркес, Томас Ман, Казандзакис, Хесе, Пол Остър, Селинджър. Като цяло считам американските и британските автори на разкази за най-добрите в света. Нищо не ме е същисвало така както първия сблъсък с творчеството на Маркес, отвори цял космос пред мен и възможносттие ми на пишещ човек. Не съм срещал по-голям, дълбок, умел и с такъв размах писател като Томас Ман. Пол Остър ми даде скоростта, видях как можеш да четеш без дори да си помисляш да оставиш книгата. Всеки път като разгърна първите страници на "Ню Йоркска трилогия" и съм вече на 20-30 страница. Невъздържано добро начало на книга. Казандзакис ми даде близкото усещане за юг и пролет. Едно момчешко, да не кажа ергенско, пребиваване в света на духовното и юга.
Но разбира се харесвам много други автори и то не само от последните 1-2 столетия.

8.      Какво се случва в главата ти, когато пишеш? Това рационален и целенасочен процес ли е при теб или по-скоро е емоционален изблик, овладяване на чувствата?

По-скоро е неовладяване на чувствата (смее се). Аз съм от нерационалните пишещи, в общи линии е като пристъп. Не капе редовно с дни, излива се наведнъж, невъздържано понякога.

9.      Още ли четеш биографията на Маркес (смее се). Тоест, какво четеш в момента и би ли ни го препоръчал?

Чета "Подчинение" на Уелбек. Както обичайно - силно произведение. Може би не е най.доброто му, но е твърде интересно, провокативно и добре написано. Чета и биографията на Маркес, да, бавничко, щото когато стане дума за някой негов текст, аз препрочитам и самия текст, преди да продължа с биогарфията.
Иначе книгите, които последните 6 месеце до година са ми направили силно впечатление  - двата романа на Гайто Газданов, излезли съвсем наскоро, както и "Свобода" на Франзен. Великолепни са просто.

10.  Имаш ли свои житейски максими, които твърдо следваш?

Мхм, да спя спокойно нощем. Обоикновено се получава.

11.  А какво би посъветвал по-младия, прохождащ писател Емануил от сегашна гледна точка?

Да пише повече. Добър писател се става с много писане. Не е особено по-различно, отколкото е при музикантите. Самота и упражнения, това е.


12.  Ако имаше огледало пред себе си, какво би написал върху него?

Много та обичам, душа и сигур ми личи.

13.  В музикантски или литературни води плуваш по-лесно?

Те са различни, дори твърде различни. И двете ги обичам, и двете ми дават много.

14.  Живял си в Германия, но от доста години си back to Sofia. Разкрий ни няколко твои любими места в столицата?

Снимка: Румен Добрев
Народна Библиотека, вътре и вън, това е вечна любов. Прекарах плътни 6 години там, ходейки всеки ден без неделя; двореца и градинката зад него; Кристал; целият квартал от Дондуков до гарата, особено малките улички, Веслец, Сердика; ул. Шишман; ул. Малко Търново; ул Иван Асен. Много са, аз обичам София, дори преди да се разхубави така последните години, когато беше схлупена, мрачна и недоволна в края на отиващия си век, пак я обичах и за мен беше красива.

15  А къде ще те открием това лято?

Във Фейсбук (смее се).

16.  Все пак си вокалист и китарист. Поздрави ни с песен за финал.

Поздравявам ви с парчето Graveyard Whistling на британската група Nothing But Thieves.
А иначе с  Par Avion Band тези дни ще публикуваме първото си Lyric Video към парчето Home от новия ниминиалбум.

0 коментара:

Публикуване на коментар