вторник, 29 септември 2015 г.

„Бъдеще" на Димитрий Глуховски – страшното започва едва с вечността

Бъдещето не се намира из водите на Марс. То, според Димитрий Глуховски, е тук, на Земята, и е сбъдването на сентенцията на Рилке, че „страшното започва едва с красотата“.
бъдеще
Корица: Живко Петров
„Бъдеще“ (изд. „Сиела“, превод: Васил Велчев) е мащабна социална антиутопия, която нямаше как да не предизвика интереса ми след „Метро 2033“ (някои мои познати искрено ще се изненадат от факта, че съм фен на добрата фантастика, но търсенията ми рядко успяват да надскочат колосите Хайнлайн и Стругацки).
Макар романа да е по-слаб от „Метро 2033“, Глуховски засяга майсторски наболели теми в съвременния свят – медийния контрол, смисъла на семейството и продължаването на рода, пренаслването на света,  консуматорското общество – и успява да предизвика читателя. За бъдеще ли говорим или за настояще? Въпросът сякаш се задава на всяка една страница, а  след него горчивият вкус остава.
Препратките към класиките „451 градуса по Фаренхайт“ на Р. Бредбъри, „Прекрасният нов свят“ на О. Хъксли, както и „1984“ на Дж. Оруел са неизбежни. Но Глуховски вклинява в социалното дълбоко личното, превръща ги не само в контрапунктове, но и като взаимноизящдащи се понятия, които оставят огромни, оголени и гнойящи следи.
През погледа на главния герой Ян авторът рисува мрачните краски на един свят, в който хората са безсмъртни и вечно млади. 120-милиарда население е достатъчно тегло, за да постави Европа пред колапс. Контролът над раждаемостта е безкомпромисен – да имаш дете означава да се откажеш от безсмъртието. С обратен знак е обърнато продължаването на рода, имането на наследник – това иманентно зло, извор на егоизъм и себичност. Държави като Индия и Пакистан са заличени, а бежанците, спасяващи се от продължаващите военни сблъсъци, са отцепени в Барселона. Сред всичко това израства Ян. Ян, който е един от Безсмъртните;  създаден от системата, привидно пречупен от нея. Завръзката и превратната точка в неговия живот се оказва една мисия,  неочаквана задача – да залови опасен терорист с помощта на свой собствен екип. И тогава, колко очаквано, се появява Анели, която е бременна и иска незаконно да запази детето си. Първите почуквания на завърналия се здрав сърцеритъм са първите стрели, изстреляни срещу света:
“Този израз “изгнивам” е останал от стари времена. Сега ние всичките сме натъпкани с консерванти и няма да изгнием. Проблемът е, че ако гниеш, поне има надежда, че някой ден всичко ще свърши.”
„Трябва да сме достойни за вечността. Разправят, че някога красотата е била отклонение и е привличала всеобщото внимание; какво пък, сега тя е норма. Със сигурност светът не е станал по-лош заради това.“
Аз-формата на повествование се превръща във всепоглъщащото око, през което вижда читателя. Именно благодарение на избраната форма откъсването от книгата става почти невъзможно, а ужасът от картините се забива като карфица в гласа на читателя. Постепенно карфиците стават толкова много, че след страница последна остава да властва беззвучието

Философските закачки са не една или две, а литературата, върху която Глуховски се опира, се разпростира от древногръцките легенди и митове, през Библията, до модерните класики. А нюансите, които всеки ще открие, остават строго лични, персонално въздействащи и навярно безкрайно много.
Романът обаче остава цялостно и до края концентриран върху вътрешния свят на Ян, върху неговите вярвания, мисли и желания. Промяната, през която минава личността му, е образцово проследена, но тук бе и минусът на книгата. Микрокосмосът така измества макросвета, че всички останали герои остават в сянка. Вселената остава в сянка и книгата придобива леко супергероичен нюанс. Този на Ян срещу света.
            Комплименти към преводача Васил Велчев и редактора Ганка Филиповска. Един мащабен роман като „Бъдеще“ предполага множество подводни камъчета, но екипът се е справил повече от чудесно, съумявайки да съхрани автентичното звучене, но и да запази четивността на романа (факт е, че въпреки размера си, книгата се чете за ден и половина; някак безмилостна към ежедневието е).
            „Бъдеще“ е добър антиутопичен роман критика към арогантното желание на съвременния човек да е алфата и омегата.  Политическите, философските и психологическите нишки, които оплитат структурата му, го правят подходящ за всякакъв тип читател. А страшното идва с безкраието. Безкраието на неперфектното днес.
           

Други ревюта:


0 коментара:

Публикуване на коментар