„Баба праща поздрави и се извинява" от Фредерик Бакман – колко е лесно да си супергерой

         
бакман
  Когато си на почти осем години, имаш баба супергерой на почти седемдесет и осем и си първото момиче рицар с шал на „Грифиндор“, понякога се налага да поемаш опасни мисии. Особено когато баба внезапно умира, а чудната страна Миа Мас остава без пазител.
            „Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредерик Бакман (изд. „Ciela”, 2015) излиза на български почти година след „Човек на име Уве“, книгата спечелила сърцата на толкова много читатели и отвратила други поради прекомерната си прехваленост. Бакман и тук е намерил смесицата между забавното, продаваемото и докосващото, общочовешки важното. Засягащ мотиви от „Човек на име Уве“, „Отива една жена при лекаря“ от Рей Клуун, романът някак инстинктивно намира пролуки към собственото ти минало, настояще или бъдеще, краде лица и събития и ги превръща в приказка, от която не можеш да избягаш.
            Елса няма други приятели освен баба. Елса и баба имат таен език, който никой друг не може да разбере. За Елса казват, че е „твърде зряла за възрастта си“, а за баба – „че е твърде жизнена за възрастта си“. Баба е хаотична, не прилича на мама. И Елса често трябва да й се кара. Защото не всяко осемгодишно момиче има баба, която влиза с взлом в зоопарка през нощта и замерва полицая с лайна. Подобна дума не бива да се използва. Но баба често я казва. Елса знае, че баба прави такива неща, за да я разсее от мислите за ужаса в училище. Или пък просто защото баба не харесва реда. Tъкмo пpeди дa yмpe, бaбa пpaщa Eлca нa лoв зa пиcмa. B тяx тя мoли зa пpoшкa xopaтa, c кoитo нe ce e oтнecлa дoбpe. Лoвът ce пpeвpъщa в нaй-гoлямoтo пpиключeниe нa Eлca и я oтвeждa в блoк, пълeн c пияници, чyдoвищa, бoйни кyчeтa и нaй-oбикнoвeни вeщици. Ho я oтвeждa cъщo тaкa дo иcтинaтa зa eднa бaбa, кoятo нe пpиличa нa никoя дpyгa. А мама, Джордж, татко и Половинката съвсем не подозират в какво ще бъдат замесени.
            Романът на Бакман е интересен прочит на историята на три поколения, изправени пред резултатите и последиците от своите избори. Баба и мама са героите, които се превръщат в контрапунктове на поведението. Да избереш семейството или общото благо – една от онези морални дилеми, които никога нямат верен отговор.
            За самотата, която пасва като ръкавица на различните, за отношенията родител-дете, за трудностите да поднесеш на едно малко момиченце света по поносим и разбираем начин и за трудностите сам да го понесеш като възрастен, „Баба праща поздрави и се извинява“ може би е с една идея по-слаба от „Човек на име Уве“, но за мен тя бе по-лиричната, по-поетичната и по-интимната книга. Текст, който се изчита на един дъх и след това те оставя усмихнат и мъничко тъжен.
Бакман пише простичко, героите му са приказни и понякога силно хиперболизирани, но въпросите, впримчени в образите им, са болезнени и понякога нерешими.Част от чара на автора е именно в простатата и семплостта на изказа му. Сякаш говори на децата, скрити у читателите му. Сякаш го е срам от големите кръпки неразбирателство, осеяли света. Книгата се чете на един дъх и дълго те държи из гънките на дебелия червено-златен шал. И топли.
Аз още помня едно „извинявай", което не казах на моята баба, преди тя да си отиде. С тази история мисля, че  го е усетила, ако има как да го усети след смъртта. Комплименти към преводача Любомир Гиздов, редактора и коректор Ива Колева за свършената работа. Някак са запазили поетичната простота на езика на Бакман. А може дори да са я засилили. А корицата е точно такава, каквато трябва да бъде, така че усмивка и за работата на художника Дамян Дамянов.
„Баба праща поздрави и се извинява“ е едно извинение, за което всеки трябва да намери сили. Защото се изисква толкова много и толкова малко да бъдеш супергерой, а не проклет мъпет.


Коментари