„Ключове" от Йорданка Белева – красота, която (не) може да се понесе

            Някой би казал, че толкова много поезия не би понесла на прозата й. Че ще я погуби и удави в меланхолии. Вместо това езикът й натежава – като връзка ключове в джоба, миг преди да стигнеш познатия праг.
йорданка белева            „Ключове“ на Йорданка Белева (изд. „Пергамент“, 2015) е красива книга – красива по форма, красива и що се отнася до съдържанието. И не само. Този сборник с разкази е открехване, деликатно надзъртане в едно погребано и изживяно себе си. Пренастройване на механизма и елегантно изпъване на болките.
            15 разказа, само един от които безименен, дискретно побират ежедневните ръбове, краестишията и тайните на изговарянето. Всяка една история е необикновена, красива в тъгата си и безпощадна в оболването, в оголването на човешкото.
            Да се разхождаш по ръба, да размиваш границите с думи не е лесна задача. И дори на моменти да се залюлява утвърденото, приетото за прилично, този сборник и така се харесва. Изял удачното, отсяващ важното в живота, култивирайки го в един непосилно лек език, чийто невидими пластове носят изненадата на моженето. Моженето на всякакви тъги.  
            Първата пукнатина се появява още след „Ключове“.
„Да имам ключодържател за няколко болки“
            След това разпадът на познатото е гарантиран. Вдъхновението е единствената храна, дала живот на тези 15 текста, които горят раните и крият в себе си лицата на множество читатели. Защото сборникът е обща история, общо кратно на съдби, които често се делят една от себе си (безименният разказ ще ви убеди в това). Тук са любовните момичешки истории, детските жестокости и военни самоизяждания, литературните действителности, историите на най-добрите баби, остаряването и грима на смъртта.
„Скъпа, не прекалявай със смъртта. Това би могло да означава да си почива повече. Да не прекалява със смъртта, звучи все едно ѝ напомнят да не се тъпче с шоколад или да не се гримира обилно, какво друго да е прекаляването – шоколад и грим, вътрешно и външно нтежаване."
            Поезията на Белева не е в многословието, а по-скоро в липсата на думи. Лаконичността  е ключът към онази хладна красота на изказа, която плаши, но и покорява. Красотата, до която не смееш да се приближиш, но тя сама нахлува царствено в ума ти и остава една единствена, незабравима. Не смея и не искам да я цитирам. Защото да издавам думите е като да издам тайната на разказите й. Мистерията на подредбата и намирането на точната дума, на точната поредност на разказ. Да измеря изживяването. 

             „Ключове“ е кратко изживяване. Като красива „малка смърт“*, без пошлостта на понятието. Деликатната корица, дело на Иво Рафаилов, е ключалката, през която читателят надзърта преди да се сблъска с голямото. И някой би казал, че е неприлично да се воайорства, но това е сборник, който не може да не бъде разтворен; истории, които не могат да не бъдат шпионирани. Макар щастието от прочита да е толкова голямо, че да не може да бъде понесено. И после дълго се сънува болката.

Друг текст за книгата:

Коментари

Публикуване на коментар