„Книга на тайните" от Ерика Суайлър – красивото удавяне

„Книга на тайните“ от Ерика Суайлър (изд. „СофтПрес“, 2015; превод: Нели Лозанова) гадае смело по буквите и пренебрегва схващането, че тестето карти таро не трябва да бъде докосвано от никого другиго освен от притежателя му. Напротив, романът сякаш нарочно се опитва да улови мистиката в различни сюжетни линии преди да се е разпаднала във въздуха.
Също като семейният дом на библиотекаря Саймън Уотсън, който виси от ръба на скала, непрестанно взиращ се в спящото око на океана.  Океанът погълнал майката на Саймън, която се е самоубила, хвърлил баща му в дебрите на вечната тъга и по-късно смъртта и прогонил малката му сестра Енола, избягала от дома въпреки грижите на брат си, за да стане гадателка в пътуващ цирк.
Фабулата се разгръща, когато един ден Саймън открива странен пакет, в който е повита антикварна книга, свързана с историята на семейството му. Загадъчна и силно повредена от вода, книгата разказва за пътуваща циркова трупа от края на XVIII век и е изпъстрена с повече от необикновени събития и хора, включително с историята на баба му, умряла съвсем млада също като майка му на същата дата. Наближаващо петно в календара, идващо със завръщането на Енола в града.
С втора сюжетна линия Суайлър ретроспективно проследява живота на една циркова група, нямо момче, плашещо дамите като диваче и постепенно превръщащо се в мощен гадател, и момиче-сирена. Колодите таро се редят тук и определят бъдещето.
Стилът на творбата е приятен, дори мъничко отнесен. Използването на две сюжетни линии, както и силната доза магически реализъм като предпочетен жанр правят романа жив и вълнуващ. Като море миг преди удавяне. За минус бих отчела слабото психологизиране на героите. Безспорно Саймън може да бъде пречупен през доста повече призми. Любовта му към дъщерята на най-добрия приятел на баща му, семейната история, рушащото се настояще са идеални предпоставки за изграждането на доста по-убедителен персонаж. Интересен е изборът на писателката за имена. Не знам защо, но буквата Е се набива на очи и при повторен прочит може би бих се опитала да потвърдя своята теория.
Започвам понеделника с ревю за „Книга на тайните” от Ерика Суайлър, защото книгата бе разпускащото неделно четиво (макар далеч от Сафон, с когото е сравнено на предна корица), което внесе магия сред ветровете на ноемврийското денонощие. Непосилната лекота на магическия реализъм правят света, създаден от авторката необозрим, а мистиката впримчва всяка брънка реалност. Макар да не бях в настроение точно за този тип литература, смятам да предам историята на Саймън нататък – първо ще я тикна в ръцете на сестра ми.  
Изключителни комплименти към издателството за прекрасното оформление. Това бе приятна изненада, каквато не съм виждала на книжния фронт от доста време.

Други ревюта:


Коментари