четвъртък, 5 ноември 2015 г.

„Кой кой е" от Томаж Шаламун – най-чистата човешка изповед

Да се съблечеш и да останеш по болките си, да се разхождаш по тях – това е  да си зададеш въпроса „Кой кой е“. А словенският поет Томаж Шалмун успява да го постави по един прескачащ бариерите и границите начин.
„Кой кой е“ в превод на Людмила Миндова излезе съвсем скоро на българския пазар под логото на издателство „Да“. Още яркият и междувременно с това мек цвят на чудната корица (репродукция на Метка Крашовец) подготвя читателя. За една упоритост и непреклонност. Шаламун не признава разделението свое-чуждо, а стиховете му се разбиват в стената на предразсъдъците и предизвикват малки кръвоизливи на идеите.
Неочаквани са завоите, които езикът на словенския автор прави. В него се наслояват както иронията, така и топлотата, желанието за комуникация. „Кой кой е“ е от стихосбирките, които са създадени за разговор с читателя. Стиховете не парадират със сложност, но оставят след себе си мълчания.
„Всички, които се вцепеняват от часовника,са безшумни за времето.“
Учудващо е, че подобна стихосбирка може да остане незабелязана. Тя побира в себе си европейското, балканското, дълбоко личното и политически утвърденото. Поезията в нея е най-автентичната, най-силната и най-дълбоката човешка изповед. Такава, след която сенките по стените придобиват нови контури, а пещерата се оказва с неочакван изход.
"Мъртви момчета

мъртви момчета! мъртви момчета!
къде в степите изпърхват птици и се разполовява денят
къде кубовете на главите са яхти за шушукане и дървените каруци
се отблъскват отблъскват от скалите
къде утрините са искрящи като очите на славяни
къде на север се бият бобрите за да се чуе отекване като покана за смърт
къде децата показват кървясали очи и бясно скачат върху сноповете
къде с откъснати ръце плашат съседските бикове
къде чакат студа строени в редица
къде хлябът мирише на оцет, жените на дивеч
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде зъбите просветват и приказките фучат като вятър
къде най-голямото изкуство е да приковеш слугата в свода на скока
къде изгарят царевицата в огромни поля за да стигне мирисът до бога
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде са специалните църкви за птици за да свикват с бремето на душата
къде обитателите при всяко хранене плющят с тиранти и
под масата тъпчат светите книги
къде конете са по-черни от сажди
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде кеглите са оръдия на великаните които трият мазни длани в дънерите
къде биха поздравили шаламун с вик
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде вратарите са с жълта кожа така че да не губят време
за затваряне на очите
къде пребиват продавачите на месо с лопати и не ги заравят
къде тече дунав в киното от киното в морето
къде войнишката тръба е знак за пролет
къде душите правят високи арки и шепнат в хор животните
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде четенето е затвърдено с чакъл и се чува когато се удари в него
къде дърветата са на спирали, алеите на възли
къде на децата още в първия ден след раждането им обрязват кожата като
на корков дъб
къде наливат алкохол на стариците
къде младите прекопават устата като багер дъното на реката
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде майките са горди и скубят от синовете си влакна
къде локомотивите са залети с кръв от лос
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде светлината се прегъва и разпръсква
къде министрите са облечени в гранит
къде магьосниците са омагьосали животните да падат в кошарите чакали
да стоят пред очите на видрата
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде с кръстове обозначават страните на небето
къде житото е грапаво и бузите отекли от пожари
къде стадата имат кожени очи
къде водопадите са от тесто, връзват ги с черните ленти на млади създания
къде трошат на гениите ходилата с куки за транспортиране на дървета
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде фотографирането е ограничено до растенията които после
продължават да растат и унищожават хартията
къде под стрехите се сушат сливи и капят върху старите стихотворения
къде майките на войниците намотават пакетите с храна върху колело
къде чаплите са изваяни като атлетични фигури на аргонавти
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде отиват моряците на посещение
къде във вилите цвилят коне, миришат пътници
къде плочките в банята са облепени с рисунки от семената на ирис
къде хранят човекоядците с кирпич
къде лозите са омотани в сив воал за да покрие перде
очите на ревнивите"

 Нещо като носталгиите на Алеш Дебеляк, нещо като народността и политико-безкомпромисността на Чеслав Милош, Томаж Шаламун пази очите, не допуска опетняване на земята на идеите и вулканично борави със стилове, за да оформи като скулптор една пластика на езика, от която погледът не може да се отмести. За болката, за живота и за вярата – в „Кой кой е" всяка дума стои на място и убеждава в нещо, макар читателят да разбира много по-късно в какво. И едва когато раните заздравеят.
            Комплименти на Людмила Миндова, че е съумяла да съхрани чистотата на езика на един от най-ценните, може би, поети, на които съм попадала напоследък. Неговият мрак, съчетан с нейната прецизност, правят стихосбирката един малък шедьовър, а избраните стихотворения описват красноречиво едно бясно въображение, както и един живот, който трябва да се живее, пък дори и напук.


0 коментара:

Публикуване на коментар