„Красиви и прокълнати" от Франсис Скот Фицджералд – трагичната история на младостта без смисъл

красиви и прокълнатиКрасиви и прокълнати (изд. „Ентусиаст“, 2015; превод: Илияна Бенова-Бени) от Франсис Скот Фицджералд е роман-изповед; драмата на онези млади,  оставащи непорочни в желанията си и смачкани от непосилната лекота на мечтите си. Или по-скоро от тяхната липса.
            Антъни и Глория произхождат от заможни семейства. Те са млади и бежгрижни, презадоволени и съответно – отегчени от нещата, които животът предлага. Фицджералд проследява в първата от общо трите части на романа линията на живота на всеки един от тях до момента на съдбовната им среща. Антъни е мъж, който не работи, не е обвързан, завършил е Харвард и сякаш единственото, което го крепи е очакването богатият му дядо да се спомине. Случайното запознанство с красивата и лекомислена братовчедка на неговия приятел Дик променя хода на събитията. Домино ефектът на трепетите води до едно влюбване, на каквото са способни само необременените души, онези ,които не познават сложността на поставянето на цели, неподатливите на състезанията с другите. Безотговорните и нетърпимите. В третата част, обаче, свидетелят става свидетел на рухването на съвместния им живот заедно поради липсата на двигател.  Когато Антъни е лишен от наследството на дядо си, пропастта между двамата расте бавно, така както си отива младостта им. И двамата се превръщат в бездни на собственото си недоволство.
            Фицджералд успява да създаде една „красива малка глупачка“ – привидно лековата история, която носи опита на векове безтегловност, а интимният тон на романа приобщава, придава му автентичността и достоверността на частица от личния пъзел на автора. Любовната история на Скот и Зелда Фицджералд е сходна –  двамата се карат, обичат, мразят, ревнуват, изнемогват един без друг и един с друг. Това е любов, в която щастието и нещастието се опъват до двата полюса. Светското и алкохолът, тъмната страна на онова забавно съществуване погубват писателя, както погубват Антъни.
            Красивият език на Фицджералд, познат ни от „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“, придава обезоръжаващо очарование на творбата, а темата за лишеното от смисъл съществуване и презадоволеността като източник на отчаяние и празнота пришиват съвременни нишки на текста.
            Без да ползва сложни тропи, с просто послание  и без назидателен тон авторът оставя без гласен отговор въпроса може ли човек да живее само с мечтите си, абсолютно изолирайки в херметическа кутия реалността.    

            Нещата са по-сладки, когато ги изгубим. Знам го - защото веднъж много исках нещо, което след време получих. Това беше единственото нещо, което съм искал толкова силно, Дот. И когато го получих, то се превърна в прах в ръката ми.

            „Красиви и прокълнати“ е трагичната история на младостта, нехаеща за пропадането по цялото тяло, земетресенията от всяко трепване, от всеки допир с земята. Това е и книга за фаталната загуба на мечтата в мига, в който си достигнал до нея.



Коментари