четвъртък, 7 януари 2016 г.

За "Любов и секс в Древен Рим" разказва Алберто Анджела

Няма по-актуална книга за любовта и секса от... „Любов и секс в Древен Рим“ от Алберто Анджела (издателство „Колибри“, 2015; превод: Юдит Филипова). Подобно изказване би стояло абсурдно, ако не беше достатъчно логично.
Новопреведената книга на италианския палеонтолог, журналист, документалист, сценарист и писател е научнопопулярно четиво, което издържа тежкия изпит „прочит от възпитаник на Класическата гимназия“ и въпреки това да получи оценка 5 от 5, а аз само мога да потвърдя, кимайки.
Анджела създава един имагинерен свят, в който читателят свободно може да се разходи по улиците на римските градове, да надзърне в складчетата на магазините, да посети термите и да стане свидетел на свада в публичен дом, да присъствате на сватбата на младо момиче и какво ли още не.
На достъпен език писателят описва света на един мачиски Рим, задълбава в символното значение на ритуалите, подробно изследва традициите на римляните, позовавайки се на антични източници, сред които Улпиан, Валерий Максим, Тит Ливий, Сенека, Плиний Стари, Овидий, Светоний, Диоклециан; по-късни такива като Св. Августин; на съвременни изследвания на учени от катедри по цял свят. Съчетавайки научнопопулярния стил с щрих художествена измислица, Анджела успява да направи текста динамичен и никога монотонен.

„Разводът, за разлика от днес, не изисквал никаква юридическа процедура. Това е така, защото бракът се базирал всъщност на желанието на съпрузите да живеят заедно. Както пише проф. Карла Файер, „разводът за римляните не е нищо друго освен пряко следствие от тяхното схващане за брака: тъй като то се основавало на affectio maritalis, тоест на непрекъснатата и действителна воля на мъжа и жената да бъдат съпруг и съпруга, когато това affectio изчезнело у едного или и у двамата съпрузи, настъпвало разтрогване на съюза“.“

И малко по-надолу:

„Забелязват се и двойки. Така на няколко метра от нас минава мъж, гледащ важно, облечен добре, с тога; около него малка върволица от сътрудници и молители. Зад него, на определено разстояние, върви дискретно жена. Тя има ориенталски черти, елегантни движения, придружена е от роб. Ясно е, че той е важен човек със своята наложница. Малко след това минава и войник, който сладко си говори с жена, и тя негова наложница. Макар и да не се докосват, спазвайки изискванията на морала, те си разменят дълги и многозначителни погледи. Връзката им трябва да е започнала отскоро. После, след няколко минути, минават двама роби, мъж и жена, които се шегуват и се смеят. Всичко ни кара да мислим, че са двойка. За тях е невъзможно да се оженят, най-много могат да имат съвместно съжителство (contubernium), но само ако господарят им позволи.

Подобно редуване на гледната точка, на повествователния похват (макар и да обърква на
Алберто Анджела
моменти) прави езика на Анджела сочен, вкусен, жив и  по детински лудешки. Латинските термини, които използва, са коректно употребени и винаги изяснени – улеснение за читателя, който не е запознат с латинския, а фактите – повече от любопитни (като например женската „революция“ след като през 215 г. пр. Хр.издаването на
Lex Oppia  забранява на жените да носят цветни дрехи, да притежават повече от половин униция злато, да ходят по церемонии и други; историята на жест, който използваме и днес – помахването с ръка; съществували ли са смучките). Някои от тях звучат актуално и днес – подтеми като афродизиаците в Древен Рим, поведението, което един мъж трябва да спазва при ритуала на ухажване, същността на брака като покупко-продажба, източник на достойнство, но не и на трепети, съдбата на актрисите и др.  
Макар темата на книгата да е насочена изцяло към любовния живот на вековната империя, от изложеното четящият може да научи много за нравите на живеещите в Помпей, за начина на търговия, на водене на войни, на преговори.
За по-пълно пресъздаване на атмосферата на древните спомагат и илюстрациите на Лука Тарлаци, а преводачът Юдит Филипова е съумяла да съхрани жизнеността на езика на Анджела, макар че някои от удивителните  спокойно биха могли да отпаднат при редакция.

„Любов и секс в Древен Рим“ от Алберто Анджела е четиво, посветено на „Венера и на нейния свят, която събуди мечти, възпламени сърца и омая сетивата още от началото на света.“ И наистина, в тази книга Вергилий би бил прав. И Оmnia vincit Amor*. Мога само да препоръчам както на запалени историци, така и на читатели, които за пръв път отправят взор към Помпей.


*„Любовта побеждава всичко"

0 коментара:

Публикуване на коментар