неделя, 3 април 2016 г.

„Лятно утро, лятна нощ" от Рей Бредбъри – да хванеш лятото за ръка

                   
лятно утро, лятна нощ
Пролетта е, когато се прескачат локви, вятърът се заиграва с полите на жените по улицата, а светът притихва в прегръдките на първите птичи песни за годината. Когато е лято, но не съвсем.
            „Лятно утро, лятна нощ“ от Рей Бредбъри (изд. къща „Бард“, 2016; превод: Милена Илиева) е сборник, който включва в себе си 27 разказа (17 от които непревеждани до момента на български) и който хваща пролетта, настанила се над София, и я повежда за ръката към звездните летни нощи над Грий Таун, щата Илинойс.
            Грийн Таун е пресъздава родния град на автора – Уокиган, и навярно е познат на повечето любители на прозата на Бредбъри. Убедена, че всеки, който е пил „Вино от глухарчета“ и е оказал „Сбогом, лято“, ще се усмихне на това малко книжле още с отварянето му. Защото този сборник ухае на лято и на щастие с щипка тъга.  
            Разказите на Бредбъри са наситени с делнични мигове, които обаче раждат магична атмосфера. В прозата му закуските и вечерите не са просто задължения към тялото, разходките водят до неочаквани срещи с любовта, ръженият хляб буди с аромата си миналото.
            „Лятно утро, лятна нощ“ съчетава в себе си лекотата на изказа със спокойствието на недовършената история. Повечето разкази и миниатюри свършват внезапно, малко след като сюжетът е станал предвидим и малко преди да е поел по пътя на протяжността. Бредбъри е кратък в описанията, внимателен към действията и форсмажорен в диалозите. Би било лудост да се твърди, че тези миниатюри могат да се мерят с романите, създали култа към американския писател, но пък тази кратка форма му приляга, превръща се в довършващ щрих към портрета му на разказвач. Атмосферата е нещото, което успява да създаде усещането за уют у четящия. Усещането за прохладна лятна вечер, прекарана на собствената тераса.
            Чудесен избор на издателство „Бард" за продължение на колекцията от съкровища в жанра на късия разказ “ след със  „Златна колекция“  от Уилям Фокнър. След „Лятно утро, лятна нощ“ на човек му остава само да се ослушва – да се ослушва за края на лятото и повея от нощницата на Хати, за зова на Пищящата жена или за усмивката на Аги Лу. И да е влюбва.  

            
Още мнения:
http://knijenpetar.blogspot.bg
http://knigolandia.info/


            

0 коментара:

Публикуване на коментар