събота, 23 април 2016 г.

„Итанесиес“ от Сигизмунд Кржижановски - експеримент с реалността

         
кржижановски
  Итанесиес“ от Сигизмунд Кржижановски (изд. „Аквариус“, 2015; преводач: Даря Хараланова, Ася Григорова) е сборник с шест разказа и две новели, който експериментира с реалността. Сборник, който я огъва и ѝ придава причудливи форми така, че пространството и времето да се размият в границите на фантазното.
            Забранен в Съветския съюз приживе, тъй като стилът му противоречи на агресивно изместващия авангарда сталинистки кич, авторът става популярен едва 40 години след смъртта си. Експерименталният реализъм и фантастични измислици на Кржижановски с право са сравнявани с тези на Кафка, Гогол и По. В творчеството му се наблюдава поетиката на условното, на вариативността, която задрасква предвидимото, заличава метриките и създава един цялостно нов концептуален свят, в който човекът е присъстващо-отсъстващ. На преден план сякаш излиза неговата метафизична безполезност.
            В литературното пространство на Кржижановски телата живеят сгърчено, нещастно, ограничени в рамките на собствената си тленност в един незаинтерсован свят.
„Щом сте дошли при човечеството, което е заето, гледайте си живота и си тръгвайте.“ („Работни бележници“)
            Човекът, мечатещ за необятното, но ограничен от вещественото, е тлеещ. Напускането на зоната на комфорт, на познатото е единственото спасение от протяжното пропадане в бездната на празнотата. „Квадратин“ и „Книгоразделител“ са напрегнати, минорни разкази, трескаво бродещи из лабиринтите на човешкото съзнание, отричащи ужаса и търсещи свободата извън телесността, извън преметността и изначалната ѝ непосилна онтологична тежест.

            Кржижановски не набляга на политическото. Препратките към руската действителност са малко, „Жълтото горчиво“ е антитутопичната творба, в която се засяга темата за Империята на злото, която не може да бъде избегната и в която иронията остава най-силното оръжие срещу катастрофалното тълкуване на историята.

            Улавянето на красотата се реализира чрез музиката, чрез ясното изразяване на светогледа. Писателят извежда на преден план нейната непостоянност. Да съзерцаваш красивото е божественото мигновение, което носи покой на душата. Животът се измерва в отброениете тактове, в преживените мигове, но достигането на Красивото остава химера, невъзможен стремеж за единство на тленно и метафизично.
            „Само преминавайки през ада на сбогуването, през чистилището на разделите, по пътя към завръщането си, великият майстор е могъл да създаде своята божествена соната от три песни или, ако по̀ ви харесва, Комедия.“
            Поздравления на издателство „Аквариус“ за чудесното издание на сборника, на Кирил Златков за естетически издържаната корица. На места преводът е леко тромав, но си личи старанието на преводачите, а послесловът на съставителя Вадим Перелмутер допълва цялостната представа на читателя за личността и писателя Кржижановски.

            „Итанесиес“ е едно малко голямо книжно събитие и е повече от прекрасно, че вече може да бъде открито и на български.

            

0 коментара:

Публикуване на коментар