вторник, 5 април 2016 г.

„Канела" от Елин Рахнев – поезията като блус


Канела“ от Елин Рахнев (изд. ICU, 2016) e поезията, която сгъстява тъгата, разобличава делника и меланхолно кръжи над любовно-болезненото, любовно- пърхащото.
елин рахнев            „Канела“ е от тези стихосбирки, които с книжното си тяло, с оформлението си и с настроенията си разколебават грозното, превъртат световете от измеренията на нежността до тези на хулиганството и бунта. В ежедневието тръноподобно са изникнали от земята  прострени слиповете на мъжа на Гергана; прането е лицемерно бяло, а грозотата наднича зад ъгъла.

„Гергана, която простира слипове и чорапи на балкона имъжът й я потупва интензивно и тенденциозно по задника,някога беше много красива. Ромонът на дъха й впечатлявашеприродата, миглите й изтичаха в сезоните, в поречията на очитей имаше още толкова работи, слушаше U2, четеше мъртвитепоети, бримките на чорапогащника й възбуждаха народа. Обичахда я гледам как пресича “Графа” в късния следобед. Тълпяха сеи други хора. Но вече няма я надеждата, и няма кислород, и самовятърът разнася мръкналото тяло на Гергана, надвесено надслиповете на мъжа й – щастлив човек, техник в завод, потентени възможен за света, безкраен оптимист,свиня, свиня…“
„Гергана 1“

Всичко друго е изкуство, всичко друго е красота и онова специфично желание за „опит за поезия“, за „опит за самоубийство“, за влюбеност.

„Аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъхати. И после с роклята си от млеко и лен да ме завиеш някакнепотребен. Да тръгна аз по нови светове, да се разпадна азсред новите бардаци. И купестата ми тъга по тебда я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки.Нали затуй съм бил живял. Нали затуй съм се разграждалв коленете ти.“  

            Стиховете на Рахнев се надбягват, подгъват пространството и дъха на читателя. Ритъмът често се чупи, трансформира се в прозаично откровение, за да достигне до най-чистата форма на поезия, на откровение:
 „Правя опит за поезия само в много краен случай. Когато кръвното ми налягане се е омесило с птиците”.
            В тази стихосбирка авторът е homo ludens, играе си с думите и сравненията, гони хармонията и съзнателно търси вулгаризмите, за да изпъкне онова, другото – хармоничното и поетичното застиване на мига. Безцеремонни и безкрайно нежни, символите в „Канела“ са фрагментираният „кипеж на времето" – разнесен от потрепването на миглите. Съхранява времето и неговите залези. София оживява, за да заспи пред очите на читателя. 
            „Канела“ от Елин Рахнев е толкова лека, лека като перце, че чак натежава непосилно в надбягването си с реалността. И след нея се носи аромат. На нежност и стар блус. 

             Поздравления на издателство „ICU" за изданието, за прекрасните илюстрации на Кольо Карамфилов, които са поместени в него, за любовта, която тупти в книгата. Трудно е да се пише за нещо, което човек много харесва. Пред такава поезия човек се чувства безпомощен и безсилен. Остава му само да се усмихва.




            

0 коментара:

Публикуване на коментар