Да се намериш в „Бруклин" от Колм Тойбин

         
  Има нещо привличащо в историите, чийто край можеш да предвидиш. В онези истории, които знаеш още на първа страница, че си живял, обходил, но въпреки това преоткриваш отново и отново.
            „Бруклин“ от Колм Тойбин (издателство ICU,2016; превод: Бистра Андреева) е една такава история. История-мост между решенията и бягствата ни и разказ за пътя на носталгията.
            Главната героиня Ейлиш е ирландска девойка, преживяла войната и от чийто праг започва дългият и труден път на... завръщането. Събрала света си в куфар и избягала далеч от родното място в търсенето на нов смисъл и преспектива, тази деликатна и наивна девойка влиза под кожата на читателя със стеснителността си, кара го да  я заобича, будейки искрено раздразнение с откровената си непригодимост към света и липса на гъвкавост.
            Ирландия през 50-те не е по-различна от повечето места по света в този период – следвоенно, протяжно и несигурно време, в което надеждите тепърва се пробуждат. От безперспективното бъдеще през морската болест до носталгията по дома – попаднала в Бруклин, без познати освен един свещеник, затворена в миналото, Ейлиш е разкъсана между няколко скрички, все започващи с бол–ка.

Поболяла си се от носталгия по дома, това е. На всеки се случва. Но минава. При някои по-бързо, отколкото при други. По-тежко от това няма. А решението е да има с кого да си говориш и да не оставаш без работа.
            Животът на емигранта, без осмислянето на деня от познатата реч и топлата прегръдка на дървото пред прозореца на детската стая, е ежедневна битка със себе си – да не забравиш откъде се минаваше по този път, да не се изгубиш, да намериш някого, с когото да поговориш и той да не е в твоята глава. Битието извън собствените граници носи една жестока свобода, от която лъха на страх и липси; но и на пренаписване. След това идват изборите. И строенето на нови въздушни кули.
            Тойбин разказва тихо; показва и рисува мостове. Действието на „Бруклин“ е забавено, а темпераментът на творбата е в хармония със спокойствието на главната героиня.
И макар предвидимостта на действието да дразни мъничко, а  пасивността на Ейлиш да има способността да вади от равновесие по-хиперактивните читатели (признавам си), тишината, с която тази книга е изпълнена, об-вързва, при-вързва към себе си.
            Дори да не е една от най-великите фикции, на които може да попадне човек, „Бруклин“ от Колм Тойбин е от онези романи, които знаеш още на първа страница, че си живял, обходил, но въпреки това преоткриваш отново и отново. Браво на ICU и на преводача Бистра Андреева, че са поканили българските читатели на разходка. Из себе си.

           

           P.S. Премиерата на книгата е днес, 8 юни, от 19:00 часа в +това, София. Ако ви се отскача до Бруклин, наминете. 

Коментари

  1. "Dere’s no guy livin’ dat knows Brooklyn t’roo an’ t’roo, because it’d take a guy a lifetime just to find his way aroun’ duh goddam town."

    -- "Only the dead know Brooklyn", Thomas Wolfe 1935

    Само за фенове на Бруклин :) Кратко разказче, не зная да е превеждано някъде. Има го в The New Yorker:

    http://www.newyorker.com/magazine/1935/06/15/only-the-dead-know-brooklyn

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар