„Геният“ на А. Скот Бърг или как да опитомяваш думите

genius
Има много таланти. Някои от тях се състоят от това да откриеш забележителните, да откроиш откроимите и да ги изведеш до светлината на прожекторите, без сам да попадаш под тях. Романтично, често самотно занимание. И егоистично в страстта си. Главният редактор на издателство „Скрибнър“ Максуел Евартс Пъркинс е един такъв „романтичен егоист“ –откривател на световноизвестни таланти като Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Томас Улф, Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролингс, Джеймс Джоунс и много други и професионалист, който може да  бъде вдъхновение на мнозина млади редактори.

Какво е да избелиш листа, с една шепа букви да напишеш всичко и да премълчиш – „Геният“ от А.Скот Бърг (изд. „Колибри“, 2016; превод: Надежда Розова) е биографичен роман, посветен на една от най-романтичните и най-суровите професии – тази на редактора. 

„Съвсем просто е – казва Пъркинс – Не се опитвайте да превърнете Марк Твен в Шекспир или Шекспир в Марк Твен. Защото в крайна сметка редакторът може да извлече от писателя само онова, което той носи в себе си.“

Наративът на Бърг е изпълнен с дребни детайли, които изграждат цялостната картина на книгоиздаването от началото на XX век.; които вдъхват живот на персонажите, възкресяват ги. Още в самото начало на книгата спокойният тон на Пъркинс пред аудиторията редактори, събрали се да чуят негова лекция, издава цената на властта над думите – трябва да имаш смелостта да прережеш вените на егото си, да си забраниш да пренаписваш историята.
Методът на Пъркинс да работи детайлно с писателите върху всеки ръкопис позволява разклоняването на биографията му в хиляди нишки, в хиляди прехвърлени страници. Отношенията му със Скот Фижджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Улф се превръщат в хроника на създаването на едни от шедьоврите на XX век, а по периферията на шапката му, неизменно намираща се на главата на редактора кръжат абзаци от емоция.

Maксуел Пъркинс
Рядко биография се лее по начина, по който се лее „Геният“. Той е малка река на времето. На времето, в което бъдещето е станало част от ежедневието. Бърг майсторски е успял да прелисти живота на един забележителен в своята професия човек без хиперболи и апотеози, а краят на книгата оставя отворен един вечен въпрос – за изчезването на личността и следата, която тя оставя след себе си.

 „Мисля, че няма да е преувеличено да кажа, че от писане просто изчезнах в написаното.“ пише  Томас Улф в „Историята на един роман“. Някъде из написаното потъва и животът на Максуел Пъркинс  – разтваря се в тишината на формите на имената, които чакато своето изричане.

„Геният“ е книга събитие за книгоиздателския бранш и я препоръчвам на всички, чийто живот е обвързан с книгите, защото възкресява страстта от работата и връща смисъла, който често се губи в ежедневието и калкулациите.

Коментари