неделя, 9 април 2017 г.

„Убийството на Маргарет Тачър“ от Хилари Мантел - британски черен хумор и минимализъм

Хилари Мантел
„Убийството на Маргарет Тачър“ от Хилари Мантел (издателство: „Еднорог“, 2017; превод: Боряна Джанабетскa) e изданието с една от най-смелите и най-интригуващи корици на родния пазар в последно време. Решението на издателите да използват оригиналното изображение, както и самото оформление на книгата заслужават огромно браво за този елегантен завой от стандартите.

Носител на наградата Man Booker, в този сборник с разкази  Мантел се отличава с добра стилистика и прецизност (умението ѝ да подбира правилните заглавия също трябва да бъде отбелязано). Поради странните завои на структурата на някои от разказите обаче, както и поради логическите скокове във фабулата званието „най-големият майстор на английска проза в наши дни“ не ми се струва най-удачното. Неприятна изненада бе изборът на първи разказ. „Гост в Саудитска Арабия“ определено е най-слабата история в цялата книга. Дали в нея има автобиографични нотки, или не (поради професията на главната героиня – писател), остава загадка, но със сигурност книгата би спечелила много, ако разказът просто отпадне от съдържанието. И главната героиня, и съпругът ѝ, и нахалният пакистанец бизнесмен, който навестява дамата всеки ден остават безплътни, безволеви, а самият сюжет сякаш е преждевремено абортиран, насилствено спрян от естественото си развитие.

Едва след третият разказ наративът на всяка история сякаш потегля нанякъде, без да криволичи между опитите за неочакван край и оригиналност и завръщайки се в лоното на елегантната миниатюра в проза. Трайна следа в съзнанието на читателя оставя „Зимна почивка“. Напрежението и атмосферата, които Мантел успява да създаде, трясват капака на багажника на всяка илюзия за бягство.  След него сборникът набира темпо, придобива плътност и логична мистериозност, за да завърши с едноимения „Убийството на Маргарет Тачър“, който си заслужава прочита с внушението на  минимализма си.


Британски, сдържани, разказите на Мантел все пак са добър стар за среща с нея (като изключим първите три истории). Финият черен хумор и деликатното поднасяне на трагичното в ежедневието на съвременния човек оставят траен отпечатък. Ако търсите интелигентна, семпла книга, която жонглира с ежедневни и психологически понятия, без да ги назова пряко и без да натоварва, убедена съм, че този сборник ще ви хреса. 

0 коментара:

Публикуване на коментар