„Разкази и повести“ от Антон П. Чехов – резюме на света във въпроси

За влиянието на Aнтон П. Чехов върху модерната проза може да се говори много и това е съвсем нормално с оглед на литературното наследство, което оставя след себе си – над 900 творби, превърнали се в доказателство, че и в наглед обикновената реалност се крие минимумът на едно максимално живеене.

            И макар пътеките и преките, незабележимо конвоиращи пътя на руския писател, да са съвсем необозрими, то малко са хората, докоснали се до наглед обрания му език, нещадящ читателя език, които остават безразлични.

Вярвам, всеобща приятна изненада през първото полугодие на 2017 г. се оказа сборникът „Разкази и повести“, издаден от „Колибри“ в превод на Пенка Кънвяа .Под страниците на луксозното издание с твърди корици намира мястото си малка, но ценна селекция от творчеството на класика: от известните „Човекът в калъф“, „Дамата с кученцето“ и „Лекокрилата“ до не така популярни негови разкази и повести.

И ако пиесите „Вишнева градина“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо“ са усета към човешките действия, към историята на човечеството, преживяло толкова разочарования и разделило се на търсещо-чакащи и на отричащи, то повести като „Три години“, „Степ“ и „Съпругата“ въвличат читателя в ескизи живот,  превръща го в част от „еволюцията на чувствата“ и резюмират света във въпроси и в опозиции – комично-трагично; красиво-грозно; мечта-реалност; любов-омраза.

Трескавото опиянение, любовните терзaния и малките бягства на сърцето, наред с лудешката надпревара на нравите с времето, всепроникващата тъга, чувството за обреченост и една безкрайна свобода на мечтите – деликатният, но мащабен език на  Чехов в тези кратки разкази и повести не рисува просто литература,  не носи просто притихване на душата – и в смешното, и в трагичното – , а налага един modus vivendi, в който „животът… е кратък“ и трябва да се „живее по-добре.“