събота, 9 септември 2017 г.

Цяла литературна вселена зад витрините на „Канелените магазини“ от Бруно Шулц

бруно шулц
Противоречивите ми чувства към полската проза (поезията им винаги ми се е струвала малка съкровищница) дълго ме държаха настрана от „Канелените магазини“ на Бруно Шулц (изд. „Аквариус“, 2017; превод: Магдалена Атанасова). Предполагам, че не е никак случайно все пак, че книгата започва с разказ, времево разположен някъде в края на един далечен юли в на прага на един далечен август, а аз разгърнах страниците на новото издание точно в края на един близък август и го довърших в началото на един объркан септември. 

Оказа се, че зад книжната витрина на тези чудновати и така примамливи странствания на ума на Шулц се крие изцяло нова художествена реалност, която ще ви сблъска с несъвместими и немислими образи. Насекомото на Кафка е само началото и предупреждавам: книгата е абсолютно безсюжетна или поне привидно фабулата е изпаднала в литературен тремор...

Определян като един от най-колоритните представители на полския модернизъм –  своеобразна разновидност на австро-унгарския модернизъм, Бруно Шулц предлага един различен тип чувствителност – такава, в която магията е осмислена, а насекомото на Кафка е само началото.

            В началото бе бащата. Якуб е бащината фигура, която безплътно се придърпва към бита на живите, но след това постепенно изчезва от  рационалния, а след това от реалния свят въобще. Той е и демиургът на вселената на Шулц. В тази вселена всичко е възможно и същевременно с това крайно съмнително. А радиацията на думите блещука и поразява нормалното развитие, придържа към света на детството – на чудатото и необятното.

            В „Канелените магазини“ ще се отклоните поне няколко пъти от наратива, осцилиращ около бита на едно обикновено семейство с постепенно губещ разсъдъка си баща. Ще прекосите огромни неразбираеми пространства и това ще остави у вас странно чувство на пълнота. И героите, и неживата природа ще се превърнат в мизансцен на голямото, необозримото. В него пътешествията постепенно ще се превърнат в съзерцание, а предметите – в истинските действащи лица.


            Шулц се оказва майстор на формата, гравьор на изречения, в които художествена фикция и философия се преплитат, редуват, допълват до абсолютна хомогенна смес. В „Канелените сънища“ липсва конкретна тема. В тези кратки фрагменти читателят странства из сънища, повтарящи едни и същи образи, но с постоянно изменящи се, объркващи нюанси. Като ескизи на „неназована изрично, пронизваща обреченост“, както я описва Александър Ангелов в послеслова си от изданието от 1990 г., застиват витрините на тайнствените канелени магазинчета, а този малък сборник се превръща в гротескно описание и тотално отричане на стандартната, предвидимата анатомия на човека, на света и на литературата.   

0 коментара:

Публикуване на коментар