
И
макар сборниците с разкази да са може би най-подценяваните четива (след
стихосбирките), истината е, че няма друг такъв спътник, който да повърви с теб
за кратко, но да остави толкова трайно и човъркащо, гъделичкащо въображението
усещане. История без край, но с продължително настояще.
Едни
такива истории дебнат зад всяка буква в „Американският
любовник“ от Роуз Тримейн (изд. ICU, 2018; превод: Невена Дишлиева-Кръстева).
Британската
писателка е създала 13 кратки бижута, в които се побират 13 необятни светове. И не само – „Американският любовник“ сякаш прекосява цели времеви периоди,
литературни течения, географски ширини, за да създаде литературно удоволствие –
каламбур на въображението, в който властват колоритни и плътни образи,
майсторски лупинги с читателските очаквания и умереност на изказа, която
мигновено печели симпатии и буди желанието за още.
Впечатляващо
е умението на Тримейн простичко да разказва големи истории. Да съчетава
важността на детайлите с адреналина на краткостта. Разказите в този сборник са
абсолютно поглъщащи, а „Американският любовник“ – разказът, на който е
озаглавена книгата, е може би най-слабият от тях.
Много
по-любопитни са мизансцените, на които писателката запраща читателите, докато
смело рисува образите на Толостой, Дафни дьо Морие и други познати литературни
великани, свеждайки ги до „обикновени“ хора, които бягат, мразят, умират.
Още
по-симаптични са онези „малки“ истории, които оставят големи следи по снежната
пътека на читателската душа. Като „Изглед към Горното езеро през есента“, „Смити“,
„Пленник“...
Прекрасно
е и когато сърцата на преводач и автор туптят на една честота. Невена
Дишлиева-Кръстева успява да се справи със завоите на наратива, да предаде на
читаталя авторовия ентусиазъм.
„Американският любовник“ е чудесно издание – и като оформление, и като
съдържание то е вдъхновяващо доказателство, че разказът може да бъде един от
най-добрите спътници.
Коментари
Публикуване на коментар