сряда, 24 януари 2018 г.

„Американският любовник“ от Роуз Тримейн – 13 кратки бижута, 13 необятни вселени

  
След „Пътят към дома“ – романа, който ICU издадоха миналата година и който успя да ме задържи будна до три през нощта, нямаше как да не обърна внимание на една малка синя книжка, един сборник с разкази, чиято снежна корица предизвика полемики.
И макар сборниците с разкази да са може би най-подценяваните четива (след стихосбирките), истината е, че няма друг такъв спътник, който да повърви с теб за кратко, но да остави толкова трайно и човъркащо, гъделичкащо въображението усещане. История без край, но с продължително настояще.

Едни такива истории дебнат зад всяка буква в „Американският любовник“ от Роуз Тримейн (изд. ICU, 2018; превод: Невена Дишлиева-Кръстева).

Британската писателка е създала 13 кратки бижута, в които се побират 13 необятни светове.  И не само – „Американският любовник“ сякаш прекосява цели времеви периоди, литературни течения, географски ширини, за да създаде литературно удоволствие – каламбур на въображението, в който властват колоритни и плътни образи, майсторски лупинги с читателските очаквания и умереност на изказа, която мигновено печели симпатии и буди желанието за още.

Впечатляващо е умението на Тримейн простичко да разказва големи истории. Да съчетава
важността на детайлите с адреналина на краткостта. Разказите в този сборник са абсолютно поглъщащи, а „Американският любовник“ – разказът, на който е озаглавена книгата, е може би най-слабият от тях.

Много по-любопитни са мизансцените, на които писателката запраща читателите, докато смело рисува образите на Толостой, Дафни дьо Морие и други познати литературни великани, свеждайки ги до „обикновени“ хора, които бягат, мразят, умират.

Още по-симаптични са онези „малки“ истории, които оставят големи следи по снежната пътека на читателската душа. Като „Изглед към Горното езеро през есента“, „Смити“, „Пленник“...
Прекрасно е и когато сърцата на преводач и автор туптят на една честота. Невена Дишлиева-Кръстева успява да се справи със завоите на наратива, да предаде на читаталя авторовия ентусиазъм.

„Американският любовник“ е чудесно издание – и като оформление, и като съдържание то е вдъхновяващо доказателство, че разказът може да бъде един от най-добрите спътници.







Няма коментари:

Публикуване на коментар

„Докато лежах и умирах“ от Уилям Фокнър

Да овладееш живота и смъртта чрез езика е нелека задача. Особено когато понякога езикът не иска да излезе от   границите на думите. Не...