„Кедер“ от Йорданка Белева – за загубите такива, каквито (ще) ги помним

Йорданка Белева
Годината започва (непо)силно, когато в нея се намеси Йорданка Белева

      „Кедер“ (изд. „Жанет 45
“, 2018) е вече на пазара, за да обгърне със страниците си коренището на цялата земна мъка.

След „Ключове“ това е трети сборник с разкази, с който Дана разстила меката пелена на меланхолията. Този път – много по-концентрирана, крайно обективизирана.

За загубите такива, каквито (ще) ги помним и които изпъват гънките на болките – около тях осцилира „Кедер“, обличайки общата, архетипната мъка в одеждите на 20 индивидуални мъки.

20 човешки истории затварят цикъла на живота и запълват празните места там, където думите са предпочели водите на мълчанието. Без да прекаляват със смъртта, те донареждат пъзела на знанието, но знанието, покълващо от опита.

В земята на Белева е равно: след първия разказ – „Семеен портрет на чернозема“ – сборникът не губи инерция, а продължава своето уверено движение в  ниското. Защото „само в ниското нещата се спускат наистина отгоре“. Защото само там близостта до корените топли  след ледената целувка на загубата.

В „Кедер“ ще се запознаете с „Мадам Слънце“ и „Внукът на човекоядката“, ще прочетете „Кратък трактат на живописта“, ще направите най-жестокия „Бартер“, ще откъснете „Една българска роза“. Ще страдате и ще се радвате с героите, ще отсеете важното в живота, култивирайки го в горчиво-сладки спомени, в пречистване на собствената мъка чрез чуждата тъга.

Именно с чистотата и красотата на изказа на Белева в края на сборника читателят се открива по-мъдър, по-добър. И можещ всякакви тъги.


А скръбта оставя винаги избор. Ако ѝ кажа, че е красива, ако не ѝ кажа. „Това са два отделни трамплина.“

Коментари