„Забранете тази книга“ от Алън Грац

„Забранете тази книга“ от Алън Грац (изд. „СофтПрес“, 2018; превод: Елена Павлова) е за всички онези „фантасмагории“, „измишльотини“ и други такива, които са ви забранявали или забранявате, за които повдигате вежди и казвате „младото поколение чете само глупости!“, но пък са допринесли да сте това, което днес сте.

Една по една книгите от училищната библиотека в „Шелбърн“ попадат в списъка на забранени книги, които загрижена майка, член на училищното настоятелство създава. Една по една те намират своя нов дом в шкафчто на Ейми Ан – кротката и изпълнителна кака на две по-малки сестри, която намира своето собствено спасение само в света на книгите.

И като по правило забраната пробужда желание. БШЗК – Тайното общество, което Ейми Ан,

Ребека и Дани заформят –  пробужда небивал интерес към кориците, към които иначе навярно малко от възпитаниците на „Шелбърн“ биха посегнали. Бунтът е негласен, но неизбежен.

Неудобни срещи с писатели, фалшиви корици и имена, подозрителни съученици, които сякаш издават всяко действие на БШЗК на врага – на плахата Ейми Ан, „отраканата“ бъдеща адвокатка Ребека и на красивия Дани не им е лесно и се налага да бъдат все по-изобретателни в укриването на забранените заглавия.

Но като всяко прекрачване на правилата, без значение дали са справедливи или не, и това носи своите последствия. И едва неволята на хаоса, който Ейми Ан, без да иска, създава, я принуждава да говори.

„Забранете тази книга“ е може би детска книга. Може би на места сюжетът е по един сладък начин предвидим. Но както при всички останали детски книги в нея възрастните биха открили скрити, но не по-малко важни послания – за сляпото следване на нечие мнение – къде от незаинтересованост, липса на интерес или спокойствието, което прехвърлянето на отговорност носи; за свободата на избор; за разликата в гледните точки, което невинаги е лошо; за личното пространство и за смелостта да се защитиш.

В едни доста бурни времена на всемогъщия интернет, в които всеки може да каже каквото си пожелае на социалната си стена, без да се замисли за последствията, простичката трактовка звучи убийствено:

„Всеки има правото да тълкува една книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.“

А фактът, че книгите, за които Грац пише, са били в един или даден момент забранявани и „преразглеждани“ от американските библиотеки, повдига въпросът: книгата ли прави човека лош или тя е просто (криво) огледало на нас самите в някой момент от живота ни.

Важни два часа преговор (толкова ще ви отнеме прочитът). За толкова много важни неща. И казани на един по-чист език – детския.

Оформлението на българското издание е просто чудесно. Така че поздравленията отиват и за изд. „СофтПрес“!