вторник, 1 май 2018 г.

„Хала“ от Нейтън Хил


 „Хала“ от Нейтън Хил (изд. „Хермес“, 2018 г.; превод: ) неизбежно ще бъде сравнявана с „Поправките“ на Джонатан Франзен, „Щиглецът“ на Дона Тарт, „Непорочните самоубийства“ на Юдженидис или пък „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ от Майкъл Шейбон.

Тези сравнения обаче са само рамката, от която ви предстои да излезете, докато се разхождате по думите на този мащабен и разнообразен роман.

Защото тонът на Хил е много по-топъл от този на Франзен, лишен е от студения поглед отгоре в „Поправките“; много по-мащабен от „Непорочните самоубийства“ на Юдженидис и много по-близък до съвремието ни от „Невероятните приключение на Кавалиър и Клей“ на Шейбон. „Хала“ е сякаш диаметрално разположена на всеки един от гореизброените. Съдържаща ги и превръщаща се в тяхно бъдеще, далечно, вперено в тях. Като огледало.

Без да следва някаква достоверна хронологическа последователност, Нейтън Хил реди пъстра мозайка от действителни събития и завои в световната история.

От пълната тъмнина на десетилетието на милениум поколението – децата, дарени със свободата да не протестират – до пагубния скок през прозореца на 60-те години – американският писател проследява сливането на всяка една от силите, движещи човешката цивилизация. Тук ще намерите както бруталната, но спасителна алиенация да компютърните игри, така и митологични препратки, архистрахове и вярвания.

През цялото време двата свята на Хил се гледат – две огледала на един образ – едното
забързано, а другото забавящо действията.

Историята на света в „Хала“ се завърта около Самюъл –  университетския преподавател и писател, страдащ от синдрома на страха от белия лист, който е принуден да тръгне по стъпките на своята майка, която го е изоставила преди толкова много години, че тяхната роднинска връзка изглежда по-скоро илюзорна, приказна измислица с нещастен край.

Но белегът помни болката. И така пристрастеният към компютърни игри Самюъл започва райд из света на собственото си семейство.

Ниво първо, играч приготви се. Да дойде Халата.

„Хала“ е умна книга, премерена, но дискретно сочеща с пръст плезещите се рани. Преплитаща събитията и протестите от 60-те години в Америка и привидната застиналост на съвремието. Неолибералното общество, разпадащия се институт на семейството, ескейпизмът във виртуалната прегръдка – това са темите, които пулсират в сравнително равномерните и ритмични глави на романа.

Плюс прави липсата на остър сакразъм, а по-скоро добронамерената усмивка, притеснения поглед към политиката на цяла една страна, на цял един свят. В книгата бунтът се видоизменя, но раната остава. Нещо не е наред и Хил не се страхува да щрихира това настръхване пред окото на бурята.
Въпреки хепи ендинг-а,


Няма коментари:

Публикуване на коментар

„Морска книга“ от Мортен Стрьокснес – антология на вълните

Снимка: Явор Веселинов „Морска книга“ от Мортен Стрьокснес (изд. „Жанет 45“, 2018 г.; превод: Мария Змийчарова) е много подходяща ...