петък, 13 юли 2018 г.

„Нощна пеперуда” от Катя Кету за полета на човечеството към (пагубната) светлина


катя кету
„Нощна пеперуда” от Катя Кету (изд. ICU, 2018; превод: Росица Цветанова) кръжи в ума ми вече няколко седмици.


И макар името Кету да е сравнително непознато на българския пазар,  с този роман ще се убедите защо я наричат „Северната кралица на литературата”. И може би, само може би, ще ви стане малко студено.

Книгата ще ви разкъса на две и ще ви захвърли първо някъде там в далечната 1937-ма година в Лапландия, а след това ще ви придърпа към по-близката до нас 2015-а в село Лавра.

Игра бяга. По-точно прекосява със ски границите на Финландия, които баща ѝ – началникът на граничната служба – пази, за да последва повика на сърцето си. Бездумнна, с отрязан език, бременна и влюбена във Вълчия зъб, верен на червената идея.

Игра  не достига до работническия рай. Или попада точно в него –  оказва се в лагер. Става една от онези 73 000 затворници в лагера Воркута, част от най-големият ГУЛАГ в Русия по онова време. Присъдата ѝ е тежка и необратима: „58-1А. Държавна измяна, двайсет и пет години плен, после пет години изгнание и още пет години живот в ничия земя, далече от градове и граници.”

И само Елна и Алексей могат да спасят поредния номер. Защото как е възможно човек да понесе всичко това, без да се загуби?

През 2015 година пък Верна пристига в село Лавра, в това забравено от бога място, за да потърси причините за мистериозната смърт на баща си. Тук тя се сблъсква с традиции и вярвания, които са дълбоко непознати, забравени, а борбата за власт и надмощие почти заглушават предупрежденията на духовете.

Връщам се в спалнята с мирис на сън. Телефоните не работят. Автобуси не вървят. И все пак не си пленница, прошепвам на себе си. Скоро някой ще дойде да те вземе, непременно ще дойде. Спокойно би могла да свършиш нещо полезно през това време. Изваждам буркана, в който съхранявам пеперудата. Намествам го под микроскопа TowaZoom 100X-900X, който съм свила от сандъка за бракувани вещи на университета в Хелзинки. Избирам най-едрия окуляр. Изтръсквам насекомото под обектива, настройвам образа и се навеждам. Татко, защо ме повика тук?

Ще могат ли Елна и Алексей да я заведат до истината?

Малката страна и гигантът. Вярата срещу страданието. Цивилизация срещу старите богове. Всички тези битки се разиграват по страниците на „Нощна пеперуда”, оставят кървави следи. Думите на Кету се сливат с болката,  униженията, но и с топлината и домашния уют.

Това, което ми липсваха, бяха отговори. Коя е Верна? Уж главен герой, а оставащ докрай само медиатор между читателя и селото. Какво се е случило с Хенрих?

Но накрая разбираш. Тази книга не се разкрива веднага и при първи прочит. Кету е пестелив писател, развива сюжетно малко по малко, кръгообразно.

На крилата на „Нощна пеперуда” на Кету са се закачили магически реализъм, брутален натурализъм, митология, политика и една загадка, която читателят сам трябва да разгадае.

Видение, мираж, висяща между измислицата и раздиращата действителност – „Нощна пеперуда” е необичайна книга. Нестандартен преразказ на полета на човечеството към (пагубната) светлина.









Няма коментари:

Публикуване на коментар

„Прекалено шумна самота” от Бохумил Храбал

Самотата има аромат. И той е на гниеща хартия. На обречени на смърт редове. И на тишина. „Прекалено шумна самота” от Бохумил Храбал (...