петък, 19 септември 2014 г.

Изтъканият от логика свят и ,,Проблемът (на) Спиноза'' от Ървин Ялом

-          Спиноза е поддържал позицията, че можем да превъзмогнем теразнията и всичките човешки страсти, достигайки до разбирането, че светът е изтъкан от логика. Убедеността му била така категорична, че той казва... – Фридрих прелисти страниците на книгата. - ,,... и ще разгледам човешките действия и влечения също тъй, като че ли изследването се отнася до линии, плоскости или тела.‘‘.

Сънувам лицето си с две усти наместо очи. И двете пробиват с думи огледалото, изкривяват се, а линиите им придобиват неясни очертания.
Събуждам се и зная, че преди да заспя сама омесих тестото на кошмара. Бухнала, тишината между утрото и вечерта ме дели от едно бавно четене. Не помня много. Само че вероятно тази нощ имах проблем. Проблемът (на) Спиноза.
,,Проблемът (на) Спиноза‘‘ (ИК ,,Хермес‘‘, 2012) е втората книга на Ървин Ялом, до която се докосвам (първо бе ,,Когато Ницше плака‘‘, ИК ,,Колибри‘‘, 2013). Като изключим ужасната корица в Дан Браунов стил, от която благо наднича предполагаемият лик на Спиноза (доколкото той може да бъде отгатнат при липсата на факти за личния живот на философа), положен до златист надпис ,,бестселър‘‘, романът на Ялом излива върху килима на белия лист две диалектично противоположни начала, които захвърлят ученото в учебниците по история и водят двубоя си директно във възприятията на читателя.
    “- И все пак, Бенто – каза Франко и стана, протягайки се да си тръгва, – и двамата знаем, че разумът не е равностоен противник на страстта.
- Да, силната емоция може да бъде потушена само от друга силна емоция. Задачата пред мен е ясна: трябва да се науча как да превърна разума в страст.
- Да се превърне разумът в страст, каква изумителна задача! – прошепна Франко… “
Две сюжетни линии. Две усти. Един разказвач.
От едната страна е Бенто (Барух) Спиноза – роденият по времето на Инквизицията философ, отхвърлил еврейските догми и осъден на доживотен херем от своята общност, а от другата – Алфред Розенберг – едно от най-страшните оръжия на нацизма и фанатизиран съратник на Адолф Хитлер.
Двулик, ,,Проблемът (на) Спиноза‘‘ е сложно пречупване на една идея през призмата на рационализма и на страстта, прегърнала илюзиорен смисъл. Глава по глава авторът изследва последователно двамата си герои, процедирайки безпристрастно, показвайки силните и слабите страни и на единия, и на другия. С оглед на професията на Ялом, избраната форма на повествование – конкретно наподобяващо сеанс при психотерапевт – не е изненадваща, нито пък утежняваща. Напротив, това е едно интелигентно пресяване на философията и на историята чрез психологически похвати, лишени от детерминизъм. Книгата не е четиво, което може да бъде погълнато на един дъх, то изисква време и концентрираност, обстойно обхождане на мрака и светлината в персонажите без това странстване да страда от контрапреноса* на разказвача. Усещането за биографичност е колкото подплатено с правдоподобност, доколкото и нетежащо с бремето на фактите; то увлича, жонглира с знанията на четящия, първо ги облагородява рационално и примирено, а след това безмилостно ги подлага на съмненията на емпатията към един или друг образ. Романът е заявка за сериозна литература, която,обаче, бяга от сложните думи и е човешка, твърде човешка.
Къде се крие проблемът (на) Спиноза: антисемитската, представена като религиозна теория на Розенберг има своята Ахилесова пета. Едно изключение, което логиката му няма как да обясни, нито да обори. Яростен антисемит още на 16, Алфред се сблъсква с наказанието ,,Спиноза‘‘, което го преследва до края на живота му. Любовта на един от големите германски свръхчовеци – Гьоте – към еврейския философ, обожествяването на природата и природизирането на понятието Бог, прочистването на разума от страстите и опитите те да бъдат надскочени, доброволното изкореняване от собствения род при Барух са част от кошмара, който принизява търсещият признание от която и да е общност Розенберг и разклаща фанатизираните му убеждения.
Двете усти говорят. Ялом не дава предимство нито на едната, нито на другата, а действителността сама избира като каква да се покаже. Тя пресява гледките и потапя погледа. Нацистът спира да бъде само нацист, а отшелникът философ – само лишена от емоции божествена машина.
Струва ми се излишно да декларирам страст към романа. Защото той не го изисква. Той е острие хладно рацио, устата, която е на мястото на едното ми око и укротява желанията на другото. Поради обичта ми към трите науки, които заедно изграждат ядрото на книгата, тя няма как да не ми хареса. Тя не е вълнуваща като ,,Когато Ницше плака‘‘, но пък е достоверна и образоваща. Тя е целувка, в която е скрита кост и увисва по клепките. Затова и представлява задължително четиво за страдащите от кошмарите на двете крайности -  ratio, което чувства и емоция, която не подминава сляпо действителността. Защото ако историята фанатично не се учи и преговаря стари грешки, то четящият тези редове би могъл да не я повтаря.


   

   Четете още впечатления в: 


   

4 коментара:

Анонимен каза...

харесва ми как пишете

Анонимен каза...

Струва ми се, че цитатът, в който се появява нуждата "разумът да се превърне в страст" изневерява на Спиноза (за него, както епиграфът казва в началото, е много по-логично страстта да се превърне в разум). Защото афектът има за произход неадекватни идеи, докато разумът почива само върху адекватни. Да се превърне разумът в страст означава да се подчини на неадекватното, некохерентното, нестабилното, вътрешнопротиворечивото - което пък означава той да се делегитимира в качеството си на единствен инструмент за опознаване и промяна на света. Което пък от своя страна би обезсмислило всяка философия изобщо, и в частност - още повече онази, поставяща си за цел да бъде more geometrico demonstrata. :) :) :)

Temz Arabadjieva каза...

Благодаря Ви :)

Temz Arabadjieva каза...

Опасявам се, че при Ялом точно това изречение играе по-точно ролята на метафора. Един вид игра с думите. Далеч не считам, че си е позволил да придава нов дух на философските мотиви при Спиноза. В крайна сметка говорим за художествен роман и той в никакъв случай не би могъл да се разглежда като терминологично коректен и усложнен текст.

Публикуване на коментар