Mноготочието на един лондонски квартал в „NW" oт Зейди Смит

„NW“ oт Зейди Смит (ИК „Жанет 45“, 2014) завалява тихо и задушаващо. Подобно на лондонски дъжд. Първо поетично погалва, а след това изпраща по мисловни улици, по които читателят не е подозирал, че ще тръгне.

И все пак...

„NW“ не започва с дъжд.

 NW e пощенският код на северозападната част на Лондон, където „угоеното слънце се помайва край високите антени...“ и където „всеки знае, че не може да е толкова горещо“. NW e и домът на Лия и на нейния съпруг Мишел. Както и на нейните приятели и неприятели. NW e ,,внушително възвишение“, непознато за световната литература, а историите, които скрива в себе си, са дълбоки пещери, в които надничащото читателско любопитство в повечето случаи остава непосилно.

Аз никога не съм била в Лондон за тези ми 23 години. Затова романът ми се стори труден и чужд в началото. Имената, малките офиси, уличките, сергиите, вестниците с чужди имена. Всичко това ми бе непознато или смътно понятно от разказите на приятели, които живеят там. Но същевременно с това ,,NW“ е и роман, превръщащ в изследовател. Не само на английския ареал, но и на индивидуалността на героите. И притежаващ нещо, което го направи мой  личен – поетичността на езика на Смит.

Страница след страница погледът на читателя се разфокусира. Мислите на героите се преплитат с действителността – границата между тях и обозримото се размива, случките от ежедневието губят своите контури и единственото, което поглъща вниманието е ефирността на атмосферата с всичките й цветове и аромати.

Героите на Смит са носители на вечното търсене на смисъл в човешкото съществуване, на поетапното осъзнаване на несъвършенството на човешкия живот и на ясното наслагване на добро и зло в съзнателно и несъзнавано.

„Не са добри хора. Не са достатъчно почтени дори да бъдат хора, които не се притесняват да бъдат добри хора.“

В тази книга център е не читателското внимание, дори не и битието на персонажите, а странстването на думите. Наполовина завършени мисли, звуци, картинни описания. Страниците на „NW“ са многоточието, което оставя отворен въпроса за неблагодарното човешко време. Те са и гръбнакът на повторението на битието.

За да четеш NW ти трябва търпение. Езикът е поетичен, структурата типографска и скоковете във времето и пространството могат да се окажат изнервящи за читателите, които не са свикнали да плуват в свободни морета от думи без ясни правила и логични контури. Асоциацията с Джойсовия „Одисей“ е неизбежна, макар че „NW” e далеч по-четивна и разгадаема.

В крайна сметка, обаче, романът на Зейди Смит постига своята цел – да те приучи към търпение и към живеене едновременно. Това не е разказ за едно приятелство, а по-скоро съзнателно неправене, за да се отсеят гледките на един дишащ квартал с неговите битовизми и екзистенциални окови. За да се зададат въпроси за съществуването просто, ясно и въпреки това категорично. Признавам, че навярно съм по-впечатлена от тази й книга, ако трябва да я сравнявам с „Бели зъби“ (ИК ,,Жанет 45”, 2014), която макар и по-забавна, последователна и социално мащабна, не предизвика у мен такова задъхване, каквото „NW”.

Огромен респект и към труда на преводача Невена Дишлиева-Кръстева, която още с предговора към книгата (макар и навярно без да иска) издава любовта си към нея. Интимност между преводач и произведение личи и по-нататък, където всяка дума намира точното си място след избор от редица синоними конкуренти и заема мястото си в мрежата от словосъчетания, съществителни и глаголи, изграждащи дишащия организъм на Лондон. Макар и да не съм разгръщала оригинала на книгата, този превод е достатъчен, за да ме увери в развитието на Смит като автор и мащабността на труда й.

Пъстра мозайка от съдби без събитийност, „NW” e жест, движение, ключ към бездната на човешкото съзнание. Как живеем, как говорим, как обичаме и докъде се разгръщаме – всичко това Зейди Смит разказва в едно многоточие от 395 страници. А нюансите му са повече, отколкото човек може да понесе. Защото... „ако Лия Хануел кажеше, че цветето е синьо, а Кийша Блейк също кажеше, че цветето е синьо, как биха могли да са сигурни, че с думата „синьо" описват едно и също явление?"