вторник, 8 декември 2015 г.

Зимен панаир на книгата 2015 – приказка за Храбрия рицар на книгите

TO-READ лист на книжния рицар

            В едно кралство живеел щастливо Храбрият рицар на книгите. На него винаги му се случвали малко по-чудни неща, отколкото на другите. То е, защото обичал да пътува и търсел неуморно приключения, дори когато си оставал вкъщи.  
Веднъж над кралството паднала гъста мъгла. Било декември – студ сковал земята страхотен ураган връхлетя, прекъсвайки за миг всeки достъп до интернет. Над страната настанала паника и за да успокои народа си, кралят решил натовари Храбрия рицар на книгите с  една на вид проста задача: да напълни няколко торби с най-ценните неща на света, с които да помогне за спасяването на кралството.
            Не била лесна задачата на Храбрия рицар. Той дълго умувал кое е това най-ценно нещо на света, което може да спаси света в една безинтернетова страна, откъсната от всичко що мърда. Един ден, докато рицарят отчаяно се разхождал из мъглата, се озовал пред огромен дворец. От него той видял, че излизат усмихнати хора с торби, досущ като неговите. Приближил се до един дядо и го попитал какво носи в торбата си, а дядото само му се усмихнал и казал: „Най-ценното нещо на света, синко!“ Храбрият рицар се плеснал по челото от вълнение, нещо, което съвсем не приляга на един рицар, и помолил дядото да му помогне да събере и той още от най-ценното на света, но старецът му отвърнал, че той сам трябва да намери най-ценното из залите на двореца.
            И така Храбрият рицар на книгите се отправил на своето пето по ред приключение. Смело пристъпил в замъка и открил море от най-ценните книги на годината, а и не само. Многообразието било толкова голямо, че решил да направи списък, който да документира подвига му за следващите поколения. Защото никога не се знае кога пак ще се наложи да спасява едно кралство от тъга.
            Първата зала, която посетил, бил тази на:

Издателство „Колибри“, щанд 315, етаж трети

Там рицарят открил своята далечна братовчедка милейди Темз, която щом чула с каква задача го е натоварил краля, веднага му дала специална еко торба, пълна с няколко  ценни имена. Филип Рот и неговият „Писателят призрак“




било задължително четиво за всички любители на книгите, както и „Литературни есета“ на Вирджиния Улф и „Алефът“ от Хорхе Луис Борхес. Изтанцували един „Валс на раздяла“ по Милан Кундера и рицарят си тръгнал още с „Дневник на крадеца“ от Жан Жьоне – книга, апотеоз на грозното, почти шедьовър, що се отнася до внушение и и размах на изпълнението; „Ще се видим там горе“ от Пиер Льометрнито криминален роман, нито военен роман, а историята, която се плъзга по страниците на измислицата. С антивоенен заряд и език – глътката свежест преди стартирането на следващата война – тази да се върнеш обратно след смъртта, без напълно да си жив.
Там рицарят се срещнал и с Хосе Карлос Самоса – известният испански автор, чиято нова книга “Тетрамерон“ рицарят точно бил започнал да чете, но все още не бил довършил, но пък знаел, че „Клара и сянката“, „Стръв“ и „Пещерата на идеите“ били прекрасни.
След това рицарят по стара традиция се отправил към:


Издателство „Жанет 45“, щанд 325 , трети етаж

Когато става дума за „Жанет 45“, всеки рицар знае, че може да намери нещо рицарско за себе си. Не само че „Сърцето тинося (в сърцето си го нося)“ от е.е.къмингс е едно от най-красивите книжни тела, които били излизали по тези 
земи напоследък, а преводът на Манол Пейков бил направен изключително професионално, но и сред техните книжни редици вече се мъдрели още книги на Туве Янсон – „Дъщерята на скулптора“, преиздадно било едно „Сараевско марлборо“ от Миленко Йергович – чудесен сборник с разкази, а „Между Рая и Ада“ от Стефансон била кратка, но поетична история за мъглите  на морето и Исландия,


говорело се и за невероятно стряскащата творба „Любовен живот“ на Цруя Шалев и „Седем добригодини“ на забавния Етгар Керет, „Където за кратко е имало куче" от Боряна Нейкова и „Кротките" от Ангел Игов. 










До „Жанет 45“ били и

ICU, щанд №325




Те като добри орисници вече виждали какво се е случило с рицаря, затова съвсем подготвено му подарили чудна торба със скъпоценности: „Другата ръка“ на Крис Клийв – разказ за живота на едно момиче, оказало се в бежански лагер, а след това и насред лудницата на огромен метрополис като Лондон; „Куфарът на брат ми“ – история за пътешествия и живот в чужди земи – такива, каквито рицарят толкова обичал, както и се запознал с най-новия им автор – симпатичния Пиер Мейлак, представянето на чиято книга „Когато изпратим деня“ било в събота, от 14:00 часа.

            Точно срещу тях
Ozone.bg, щанд №320



       
  И издателство Deja Book се опитали да помогнат със своята „Кутия за птици“, която рицарят мъдро прибрал и решил да подари на своя по-малък брат.             



„Хермес“, щанд №326




му подарили „Копнеж“ – сборник със стихове на една от любимите писателки и поетеси на кралството – Блага Димитрова; историческата криминална история „Дъщерята на палача“, както и „Да се взреш в слънцето“ – психологията на Ялом щяла да му помогне при странстването из човешките дебри.



                Нежна революция направили  и 
„Бард”, щанд №324



Те самоотвержено подали ръка на рицаря и му подарили своето най-скъпоценно: „Човешка комедия“ от Уилям Сароян, „Спускане от върха“ от Бърнард Шоу, „За литературата“ от Умберто Еко, „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, сборник с разкази от Уилям Фокнър, както и фентъзито „Американски богове“ от Нийл Геймън. Рицарят сърдечно им благодарил за милия жест и побързал да се отправи към следващата земя за преоткриване:

ИК „Панорама“, щанд №А11  и винаги бягащ от погледа




Тази земя била слабост на рицаря. Малко ли пъти се бил губил в нея. Из страхотната им книга „Елияховият стол“ от Игор Щикс, из „Бар Флобер“ на Алексис Стаматис, през „Синът на акордеониста“ от Бернардо Ачага, из „Очи“ на Едо Попович, „Буик Ривера“ на Миленко Йергович, „Братът“ от Давид Албахари“ до най-прекрасната изненада за рицаря – продължението на „Лудата седморка“ от Роберто Арлт – „Огнехвъргачките“. Нещо, което рицарят четял в момента и бил в-ъ-з-х-и-т-е-н.



            Ясно било, че рицарят има сантимент към издателството и каквото и да получел от него щяло да бъде ценност, но се насилил да продължи по пътя на важната си мисия към:

„Парадокс“, щанд щанд Б11



Където „Крематорът“ на Фукс тайно го очаквал, както  и цял сборник на Хенри Милър.



           





 Но един рицар не е рицар, докато не мине през лабиринта на:
„Лабиринт”, щанд №439


       


Лейди Емилия не само предложила на рицаря „Светилата“ в един изключително изпипан и издържан вид,  го въвели в света на „Приказки от Мъгливия Албион“ – британски рицарски приказки с едно от най-красивото оформление, което книга може да види, както „Пътешественикът във времето и неговата жена" на Одри Нифнегър и „Ребека" на Дафни дю Морие.



ИК „Леге артис“ , щанд №418

 
            Макар погледът на рицаря веднага да попаднал на  Ромен Гари и „Обещанието на зората“,  посегнал към „Любовен еликсир“ от” на Ерик-Еманюел Шмит.

                                      

 Еднорог”, щанд №309     
     

             „Еднорог” рицарят свързвал с двете книги-чудовища на Дона Тарт – „Щиглецът“ и „Тайнатаистория“. Артуро Перес-Риверте  и „Танцът на последната гвардия“ също било едно симпатично бижу за по-леки дни.      



Милениум”, щанд №101




                      
 надарили Храбрия рицар на книгите с един изключително любопите прочит на „Юда“ от Амос Оз, а прекрасната му корица била известна чак в десетото кралство.







„Изток-Запад”, щанд №209

       
 
           „История на легендарните земи и места“ от Умберто Еко, „Залезът на Запада. Том 2“ от
Освалд Шпенглер и „Метаморфози“ от Овидий били чудесата, които рицарят открил в залата на „Изток-Запад“.


„Рива“, щанд №314

               
Издателите от „Рива“ изненадали рицаря с една наистина ценна книга – „2666“ от Роберто Боланьо – един свят, който никой не трябвало да изпуска.








„ФАМА“, щанд 407


От „Фама“ били толкова мили, че изненадали Храбрият рицар на книгите с „Света Богородица на цветята“, „Голият обяд“ от Уилям Бъроуз.



Софтпрес”, щанд №115

  


freitash   

Прекрасната лейди Милена дала на рицаря най-бързото решение – да прочете „Книга на тайните“от Ерика Суайлър, както и му разкрила, че „Обещавам ти провал“ от Педру ШагашФрейташ – прекрасен поток на мисълта за любовта.

    

„Сиела”, щанд №111


gluhovskiЛейди Рия и милорд Блажев пък препоръчала на рицаря  „Баба праща поздрави и се извинява" – бестселъра на издателството, „Нови римски разкази” от Алберто Моравия, „Бъдеще“ от ДимитрийГлуховски, „Богат Беден“ от Ъруин Шоу и „Моята прекрасна книжарничка“ от ПетраХартлиб.



„Критика и хуманизъм“, щанд №415


    

            Само заради „Избрани стихове“на Рьоне Шар  и „Летя над всичко“ на Уитман всеки рицар трябва да се открие в земята на „Критика и хуманизъм“.







Издателство „Унискорп“, щанд 323

        
    А „Унискорп“ зарадвали рицаря с най-красивото „Океан море“ от Алесандро Барико, книга чакана и очаквана, дълбока и лична като морето, както и „Чучулигата“








Издателство „Прозорец“, №211


„Жените на Лазар“ била една от най-силните истории, които рицарят бил чел, така че нямало как да не прибере и нея в торбите.








Издателство „Ентусиаст“, щанд 202
„Красиви и прокълнати“ от Франсис Скот Фицджералд, както и цялата поредица Vintage била достойно богатство за всеки един рицар.
















Издателство „Факел Експрес“, щанд №438

От издателство „Факел експрес" добавил и „Подчинение" от Мишел Уелбек – за

разбунване на духовете. 




Издателство за поезия „ДА", щанд №А11

Бъбривата лейди Чолева се погрижила поезията и красотата да попаднат в сърцето на Храбрия книжен рицар със стихосбирките „Кой кой е?" от Томаж Шаламун, „Кой си, какво си?" от Енис Батур, както и „Площите на паметта" от Херман де Конник











Издателство „Обсидиан", щанд №110

Нямало как да пропусне  и „Шумът от падащи неща" от Хуан Габриел Васкес, тъй като имал слабост към испаноговорящи страни. Те били любимите му приключенски дестинации.

Издателство „Ерго“, щанд №416



При издателство „Ерго" книжният герой открил последния щрих – сборникът с разкази „Ключове" от Йорданка Белева, както и последната й стихосбирка Й – книги, чиято студена красота и поезия били зимната приказка и спасението срещу мъглата.





И така Храбрият рицар на книгата се завърнал при краля с няколко торби пълни с вълшебство. Отваряйки книгите, магията им полетяла над цялото кралство и вдигнала мъглата. Цялото това чудо станало за седем дни – време за сътворяване на цял един нов свят.























0 коментара:

Публикуване на коментар